Бях днес на стадиона, в сектор "В".
Преди мача, пътувайки към Герена, с един познат си говорихме за това как си представяме нашето участие, като фенове, в така желаната промяна. Аз изказах мнението си, че ако всеки един, който наистина счита Левски за нещо значимо в живота си и не му е безразлично какво се случва с този клуб, си закупи 100 акции, ще съберем няколко милиона лева и ще се освободим от мустака. Момчето добави, че според него не е достатъчно само този еднократен жест, а трябва след това всеки един от нас, придобилите акции, да има задължение и отговорност към клуба - дали чрез членски внос, закупуване на артикули, абонаментни карти, билети, посещение на всеки мач, най-общо казано да подпомага в дългосрочен план финансово с каквото може клуба. Минахме през касите, взехме си билети, после през фенмагазина, откъдето си напазарувахме артикули.
По време на самия мач бяхме седнали зад Пепи Димитров, с който си говорихме за някой моменти и негови спомени от миналото, както и за сегашното положение на клуба.
След края на мача момчето, с което дойдохме на стадиона, ми каза следното: "За първи път правим равен тук и на мен ми е напълно безразлично". Отговорих му, че ако не бях заложил (и съответно - загубил) пари на този мач и при мен щеше да е така. След минути се разделихме и всеки тръгна да се прибира, и чак тогава аз се замислих върху неговите думи, върху моите собствени и върху поведението на хората около нас в сектора. И, честно да ви кажа, започнах да се плаша и да се притеснявам много.
Едно от нещата, които винаги ще запомня от уроците за живота, които ми е предал баща ми, е следното: "Единственото, което е по-лошо и болезнено нещо от това някой да те мрази, е това да си му безразличен"...
Страхувам се, че днес най-малкото още един човек беше докаран до това да стане безразличен към нещо, което толкова много е обичал. Страхувам се, че като върна лентата назад и се замисля, в последните години това чувство е завладяло все повече хора, обичащи Левски до болка. Бога ми, дори Пепи Димитров, колкото и кощунствено да звучи, днес ми се стори безразличен към случващото се.
Общо взето днешният мач, както и десетки други подобни в предните сезони, за мен могат да бъдат обобщени с една дума - безразличие. Безкрайно належащо е наистина максимално скоро да се случат някакви радикални промени в любимият ни Левски, защото, колкото и болно да ми е да го кажа, в момента сме достигнали до момента, в който за нас с пълна сила важи поговорката: "По-добре ужасен край, отколкото ужас безкрай"...
Понеже гледам, че никой не ти е отговорил(което е нормално, мнението ти не е от 3 думи), ще пробвам да кажа и аз по темата няколко думи. Всичко това, което ни се случи в последните години, беше немислимо, но то не се случи и без любезното съдействие на всякакъв вид фенове и фен клубове, които се насраха да си дават подкрепата, сърцето и душата и какви ли не вече клиширани простотии. Вероятно на над 99% от тях подбудите им са добри, любов към отбора, желание да го вдигнат, само че ефектът се вижда точно какъв е. Не е въпросът, че в този мач играхме супер зле, въпросът е, че такива мачове започнаха да стават традиция и след два добри следващи мача, пак ще се осерем. Превръщането ни в Славия тече с пълна сила. Това ако се беше случило преди 6-7 години, треньора си подава оставката, директорът вече отдавна е пътник, а тати бива натиснат. Сега това се приема за нормално, пикаш и лягаш. Затова и има толкова хора на стадиона, другият мач повече. Успех!
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
Или просто Юрганчевич им е преебал 2-ката 
ДружбитИ и ЧародейкитИ не са ли няколко 
