forum.levski.com

В крайна сметка Аз пак неуспях да разбера каква ще е политиката на КЛУБА

Ще продаваме ли по старите бараби?
Ще инвестираме във млади чужди футболисти ли?
Ще залагаме на нашата школа ли?

Какъв точно е план 2009

Моля, ако някой от Вас е разбрал нека да пише..... :арров:

Сълзливи повърхностни сапунки, плач за бенефиси и изкривено понятие за проблем така силно рефлектират върху работата на настоящия българския шампион, че той едва ли ще се справи с мините, които му залагат доскорошните медийни адвокати

Парадоксално, но факт. Доскоро най-големите фенове-журналисти на Левски изведнъж се оказаха най- върлите критици на работата в клуба. Имена няма да споменаваме от уважение към професията журналист, но не можем да не засегнем този огромен за българския футбол парадокс. По стечение на обстоятелствата, с който в момента се сблъсква Левски, но от него не веднъж са си патили и лит(*кс-етрополе, и Литекс, и Ботев и Локо Пд, и Локо Сф, и Славия, и Берое. Общо взето всички български футболни клубове.

Какво всъщност се критикува в момента в Левски?

Отговорът на този въпрос го получаваме моментално. Част от трансферната политика и начина на раздяла със звездите на Левски - Йовов, Телкийски, Топузаков и отношението към французина Бардон. Непрестанно се пишат някакви сълзливи сапунки за това колко много са дали споменатите играчи на клуба и поради тази причина е задължително да им се организира бенефис. Дълбае се в проблеми и се изкарват в публичното пространство размишления, тези и аргументи, които могат да бъдат преборени от едно седемгодишно дете, камо ли от футболни специалисти като Станимир Стоилов и Наско Сираков или пък адвокат като Тодор Батков. Значи остава другият вариант. Медиите близки до Левски критикуват нарочно клуба с глупави коментари и анализи с ясното съзнание, че те не са опасни за самите журналисти и в никакъв случай не могат да нарушат техния комфорт на „Герена". За съжаление обаче подобна политика водена от определени журналисти ще им гарантира титлата „истински левскар", но с два пъти по-голяма сила ще рефлектира негативно върху създаването на онзи новия, млад, създаден предимно от собствени юноши Левски.

За какво става въпрос? Ето някои отговори на зададените от тях въпроси. Първият е за Йовов, Телкийски и Топузаков. На тримата не им се организира бенефис, защото никъде по света не се прави подобно безумие на действащ футболист. Нима Ливърпул направи бенефис на напускащия Роби Фаулър, Атлетико Мадрид на Фернандо Торес, Милан на Шевченко. Продължаваме с трансферите на споменатите играчи. Защо те са в последния на Израел и Кипър?

Ами ако ги искаше по-силен клуб и предлагаше повече пари, ръководството на Левски едва ли е толкова недалновидно, че да не ги пусне.

Ето два прости отговора на два „прости" въпроса, които измъчват споменатите „истински левскари". Но тези така натрапчиво натяквани въпроси освен, че с нищо няма да помогнат, те ще се стоварат със страшна сила върху главите на играчите на Левски при първия негативен резултат през пролетта и на дневен ред ще започне новата реч на папагалите: „Защо продадохме „звездите? Те ни бяха най-добрите. Какви са тези бразилци?"

А истинските въпроси, тези, които може пък и да помогнат след време на Левски къде останаха? Например. Защо футболисти с безспорни качества като Йовов, Телкийски и Бардон се изчерпаха толкова бързо при положение, че са на 30 години, което принуди ръководството да се раздели с тях? Така ли се изчерпват „звездите" в Англия, Испания и Италия.

Не е ли това по-важния и глобален въпрос, от този „какво те правят в Израел и Кипър, където не им се било ходило". Ами кога ще чуем критика относно постъпката на „синьото" ръководство относно криминалните им прояви спрямо Милан Коприваров и Емил Ангелов. Хем ги гониш от отбора като парцали, хем им съсипваш кариерите като предпочиташ да се мъчат с някакви юноши пред угрозата да заиграят в конкурентен тим и да се окаже, че не те са истинските некадърници.

Ами случаят с пробите на Валери Домовчийски. Едва ли се е раждало подобно безумие и то касаещо футболист, за когото искаш 1,5 милиона паунда. Отива в Блекбърн на проби. До тук няма нищо лошо. Но как тава това? Не тренирал от 20 дни, което значи напълно неподготвен. И на всичко отгоре ще се конкурира с футболисти, които са във върхова форма предвид разгара на сезона в местното първенство. Така излиза, че Валери не само рискува тежка травма (защото в Блекбърн нито може да се „скатава", а още по-малко пък някой ще го пожали като му спести шпагат в глезените, колената или някъде другаде), но ще изпусне част от подготовката на „сините", което ще рефлектира и върху представянето му през пролетта.

Да не говорим, че Левски подсъзнателно обезценява своите футболисти, нещо за което до скоро от клуба тръбяха, че никога няма да го допуснат.

Но за подобни проблеми не се пише. Те могат да засегнат интереси на силни хора. Създават неприятности. Далеч по-доходоносно и комфортно е да изчакаш провала и тогава да изсипеш повърхностни обяснения за настъпилото при положение, че повечето запалянковци мислят така. Използваме течението на недоволството и се ориентираме по него. Ако Левски бие с едно на мъка лит(*кс-етрополе - добре, случва се, това е дерби. Ако падне, дори с по-добра игра се започва. Искаме подмладяване, нещо куца в отбора и никой не може да си обясни какво. А обяснението е много просто. С ласкатели-предатели Левски просто няма шанс.

Sic transit gloria mundi*

Снимка

Засега бенефис за Йовов (вдясно) не е нужен
Снимка: Иван Йочев
Бенефис за Мечо, Топчо и Бижутера в Левски е идея, която наистина може да разсмее всеки нормален фен

Павел Колев
в. "24 часа"

Присъствал съм на погребението на папа Йоан-Павел II, както и на коронацията на неговия наследник Йозеф Ратцингер. Церемонията по ръкополагането на новия глава на католическата църква се прекъсва три пъти от обикновен монах, който изрича неизменното: Pater sancte, sic transit gloria mundi (Свети отче, така преминава световната слава). Обръщението към поредния духовен баща на Рим винаги се придружава от ритуалното изгаряне на парче лен, което демонстрира "как преминава световната слава". Така е от столетия.
Метафората е ясна: Славата на Левски изгоря като парче лен и от нея нищо не остана. Законът, по който много често след триумфа следва падение, са го открили още древните и не е новина. Интересното в случая с разпадането на един голям отбор като Левски е реакцията, която то предизвиква. Главни герои като Христо Йовов, Димитър Телкийски, Елин Топузаков и Седрик Бардон изглежда приемат "изгнанието си" далеч от стадион "Георги Аспарухов" много по-тежко, отколкото част от публиката. Твърде малка част, трябва да уточним. Останалите са наясно, че в последния отбор от израелското първенство Мечо и Топчо ще получават по 20 хил. евро месечно, а това е повече от два пъти по-висока заплата, отколкото може да си позволи шампионът и носител на Купата на България. Щеше да е смешно, ако не беше тъжно, че Йовов може да си позволи да отиде в кипърския аутсайдер Арис и да обяви официално, че всички условия го задоволяват. Навремето единственото условие, което би го задоволило в Кипър, щеше да е климатът. Но Sic transit gloria mundi. За Бардон е ясно: още с идването си в Левски французинът е бил наясно, че парите ще са на заден план, защото във футболно отношение той беше един мъртвец. Благодарение на Левски Седрик се върна в света на живите и изигра силни мачове на европейската сцена. Почти стигна нивото си от времената, в които играеше рамо до рамо с Тиери Анри в младежкия национален отбор на Франция. После в "Син Сити" се случиха някои неща и мосю Бардон вече трудно можеше да се концентрира само върху футбола. Пък и за един французин никога не е постижимо да се адаптира напълно към българския начин за правене на нещата. Ако му се получи, вече не е французин, а е заприличал на българин.
На малка част от феновете сигурно им се свиват сърцата от раздялата с най-силните футболисти от славния Левски. България няма друг отбор, който за две години да е поставил рекорд по изиграни поредни мачове в европейските клубни турнири (14 с класирането на четвъртфинал за УЕФА) и след това да е влязъл в групите на Шампионската лига. Като това е постигнато с годишен бюджет от 5 млн. лв. Важно уточнение на фона на конкуренцията в Европа и имайки предвид, че същият Левски с бюджет от 20 млн. лв. си остана на гол разстояние от въпросната лига на богатите. За капак Левски на Станимир Стоилов обра 6 купи за 3 сезона, разнебити преките си конкуренти и превзе националния отбор. Не заради мениджърски интереси, каквато удобна версия за безпомощността на останалите се лансира често от червения мозъчен тръст, а поради липсата на алтернатива. Ако имаше мениджърски иинтереси и протекции, защо сега Йовов отива в Арис (Лимасол) срещу 100 хил. евро, а Телкийски и Топузаков в Апоел (Тел Авив). Ако наистина националният отбор продаваше толкова добре, тримата, пък и шефовете им на Герена сигурно щяха да се уредят с по-добри сделки, не мислите ли? Но повечето трезвомислещи запалянковци отдавна осъзнават, че Левски се нуждае от промяна и тя стана неизбежна. Футболистите, които играха под златния дъжд от парите на Майкъл Чорни, не можеха дълго да се мотивират от любовта си към клуба и публиката. Един по един гладиаторите напускаха арената. Най-ефектно го направи, разбира се, Станислав Ангелов, чието парче лен изгоря толкова бързо, че в канцеларията на Левски дори не успя да се включи противопожарната аларма. Пелето и компания постигнаха повече, отколкото бе логично да се очаква. У всеки от тях, както и в нашите сърца е редно да има някаква носталгия. Но идеята, че тези футболисти трябва да се съберат заедно за бенефис, наистина е в състояние да разсмее всеки нормален фен. Какъв бенефис, бе хора, това са играчи, които тепърва ще създават красива продукция по терените някъде из широкия свят. Е, вярно, няма да е на "Ноу Камп" или на "Стамфорд бридж", но идеята за бенефис приютява в себе си презумпцията за край на кариерата. А да говориш на един 30-годишен футболист в цветущо здраве за бенефис, е проява на много лош вкус. Наистина.
Левски ще го има и без Йовов, Телкийски и Топузаков. Както Арсенал си играе привлекателен футбол и без Тиери Анри, Патрик Виера, Денис Бергкамп. Или пък Манчестър Юнайтед без Рой Кийн, Дейвид Бекъм, Яп Стам, Ван Нистелрой и т.н. Примерите в Европа са стотици. Никъде не приемат толкова драматично раздялата с героите. Ние тук в стремежа си да им се сложим, без да искаме, ги обиждаме с недоносените идеи за бенефис без време. Все едно да направим бенефиси и на Валери Домовчийски, и на Николай Димитров, преди да тръгнат (ако е писано) за Блекбърн и Арсенал. Идиотска работа. Елин Топузаков е изиграл 222 мача за Левски в "А" група, 44 за купата и още 55 в Европа. Телкийски не е много по-назад със своите 199 срещи за първенство, 40 за купата и 50 в Европа. Това са футболисти - символи на една епоха в Левски. Но тяхното време свърши и сега е ред на нови герои. На Герена са се борили за титлата с Димчо Марков, Радостин Русев, Петър и Милен Пенчеви, Владо Йонков, Илиян Симеонов и др. И дори щяха да я спечелят, ако Наско Сираков не беше играл в Славия през пролетта със SIC на гърдите. Така де, нали SIC transit gloria mundi.

* Така преминава световната слава - лат.

Следколедна разпродажба в Левски

Левски продава играчи! В началото на годината и по средата на безутешната зимна пауза това определено е събитие в рамките на българския клубен футбол. Телкийски, Йовов, Топузаков, вероятно Бардон и Джайеоба, може би и Домовчийски, но така или иначе много от главните фигури през последните сезони си тръгват от клуба. И преди сделките да бъдат факт е ясно, че става въпрос за следколедна разпродажба на половин цена, но разлика от 100-200 хиляди евро не променя същественото. А то е, че Левски официално слага конец на един етап, започнал през 2004 с назначаването на Станимир Стоилов за старши треньор.
Когато настъпват такива промени, основните гледни точки са три: на клуба, на футболистите и на привържениците. Започвайки отзад напред искам да отбележа, че в традициите на Левски е да запазва за относително дълъг период важните си състезатели. За феновете не би трябвало да има значение каква е причината за тази политика, след като имат възможност да наблюдават доста време любимците си и един печеливш стил. При това положение надали истинските ценители на играта съжаляват, че качествените състезатели са се застояли в клуба. Напротив, чувството за принадлежност се поддържа много по-силно, щом имаш няколко водещи личности, изкарали по 5-6 и повече сезони с един номер на фланелката.

Не е трудно да се погледне на ситуацията и от камбанарията на футболистите. Без тяхното желание и съгласие клубът не би могъл да ги трансферира по време на договорите им. Елин Топузаков на два пъти можеше да отиде в първодивизионен руски отбор, но предпочете Левски пред измамното далекоизточно сияние на Владивосток. И обратното: никакви обещания, клетви и заплахи не спряха Станислав Ангелов, когато му се откри шанса да практикува професията си в Бундеслигата.

Най-интересна ми се струва темата за мястото на клуба в такъв преломен момент. Левски със сигурност ще бъде на загуба при съпоставка между сумите по тези продажби и похарчените средства за същите футболисти през годините. Друго би било, ако се осъществят трансфери на някои от младите, но аз се съмнявам в Блекбърн да не забележат, че Домовчийски няма демаража и бързината, задължителни за нападател, или че е предразположен към контузии.

Най-важният пример, който може да се извлече от последните три години на Левски, е свързан с международното представяне и финансовите резултати от него. Сините стигнаха до четвъртфинал за Купата на УЕФА и после влязоха в групите на Шампионската лига. Тези успехи не бяха превърнати в солиден капитал, който да подсигури нещо повече от ремонта на терена и завършване на общежитието. Клубът не можа да завърти оптималния източноевропейски кръг "шампион у дома-трайно присъствие в евротурнирите-печалби плюс изгодни продажби-покупки на нови обещаващи футболисти".

Причината за стратегическия неуспех на Левски не се крие единствено във феодално-мафиотската организация на нашия футбол, от която принципно няма спасение. Спортнотехнически тя е елементарна - клубът не разполагаше с играчи, които да привлекат вниманието и да струват много пари. Този състав е на светлинни години от блясъка на отборите през 60-те и 70-те, от поколението на Искренов и дори от големия тим, селектиран от Томас Лафчис до средата на 90-те години. В отбора 2005/07 нямаше нито една звезда и каквито и грешки да е направило ръководството в трансферната си политика, то не е изпуснало нито една сериозна сделка. За такава просто не е имало оферта отвън.
Тази констатация прави още по-впечатляващ успеха на Станимир Стоилов. С един неатрактивен персонал треньорът постигна най-добрите европейски резултати в историята на Левски. Сега въпросът е дали Стоилов ще сглоби след време нов боеспособен тим. Разпродажбата му отваря пътя, но междувременно българският футбол стана толкова зле, че вече е почти невъзможно да се намерят или изградят играчи от класата на Йовов, Телкийски, Боримиров. А само с бразилци и мароканци не се създава династия, която да се доближи до предишните постижения.

Асен Спиридонов

За Шл специално,вярно е успех,ама в крайна сметка са влизали далеч по-малки отбори с далеч по-добри резултати.Много ми е смешно като кажат наситихме се на успехи,вкарахме 1 гол в 90-та минута при 0-3 и айде разбихме Еуропата

Е па не я ли разбихме

Аз бих предпочел две загуби с по 2:0, отколкото една победа и загуба 8:0...

НА ПРАКТИКА НАШИЯТ ФУТБОЛ НЯМА НИКАКЪВ УСПЕХ НА МЕЖДУНАРОДНАТА СЦЕНА ПРИ МЪЖЕТЕ!