От двете ми седмици прекарани в Русия, при това обективно погледнато не точно като турист, а по-скоро като средностатистически руснак, живеещ сред руснаци, отседнал сред руснаци в средностатистически московски квартал, който дори минава за от хубавите, мога да направя следния коментар. И правя огромна вметка, че говорим за младото поколение. Хора, които дори са живели и завършили по чужбина. Старото поколение дори не го споменаваме, там нещата са необратими.
На руснаците, дори на младите, от километри разстояние им личи върху челата бездната, която ги дели от това, което ние наричаме "свободата и свободите на 21 век". Това са по-скоро светоглед и усещане. Хората, които срещнах и с които прекарвах време бяха в мнозинството си сериозни, мнителни, раздразнителни от най-малката шега и критика, бъзик или майтап. Приемат всичко лично и абсолютно. Може с една малинка на земята да се пошегуваш, приемат го като едва ли не подигравка и обида на родината. Чувството на това да са винаги изолирани, винаги срещу всички и всичко да ги заплашва навярно намира отражение в подобен вид поведение. "Ама ти защо сега питаш това". "Ама сега защо снимаш това, аз ти показвам църкви и мостове, ти снимаш тия панелки, тоя трафопост". А животът по кварталите на Москва е такова тотално дежа ву от кой и да е панелен бълагрски град и квартал, че аз лично останах изумен. Но това настрана. Намирам много прилики с родната народо-психология. Разбирам откъде идва, кой ни я е донесъл и защо ни я е оставил. И ако трябва да я обощя с една дума, това е комплекс. Много сериозен и много тежък. Особено покрай световното, което беше най-големият час на Русия и руснаците да блеснат пред света, да се покажат колко са всъщност готини, отворени, толерантни, приятелски, дружелюбни, развити и т.н., работата достигаше направо гротескни размери. Непрекъснато ме преследваше онова познато чувство, което знам от много българи - да не се изложим пред чужденците и "Какво ще си кажат чужденците". И тъй като ние си знаем, че сме за излагане, че нещата са ни винаги половинчати, счупени, недовършени, неработещи, обаче дай сега с дваж повече усилия да направим каквото трябва, за да си заметеме лайната под черджето. Да прекарваме през едни и други пътища, за да не видим едно или друго нещо, да не спираме тук, а да спрем там. Че да не се появяват въпроси.
Не знаят как да се държат с чужденци. Не знаят как да общуват с тях, как да говорят, как да ги заприказват, как да участват в разговор. Груби, недодялани, не говорят езици, умални с едни и същи пръскащи от самочувствие, а всъщност жалки неща като "Най-красивата страна", "Най-великата страна", "Булгар, булгар". Който е живял примерно по Ню Йорк, Лондон, Амстердам, може да направи разликата как общуват непознати хора в една естествена, свободна среда, където и двамата участници в разговора са необременени, непринудени и некомплексирани. И да съпостави. Не че не се оптиват, всячески се опитват, но просто виждаш резултата, който би бил напълно същия ако примерно Бяла Слатина или Мездра домакинстват световното и на село дойдат хора от Канада, Швейцария и Швеция. Хората, дори в Москва, в огромна част от живота си са просто изолирани от това, което ние наричаме свободен света и от неговия начин и темп на развитие. На човешко развитие и общуване, по-скоро. И ако в Москва все пак е окей, на места като Нижни Новгород е тоталка. Не искам да си представям какво е по "забитите" места, щото тия минават за представителните... Контрастите, като цяло, в Русия, са нещо, което не мисля, че има където и да е другаде по света.
Мога да напиша много, но нито ще се прочете, нито пък някой ще си направи мнение от казаното, а и не е това целта. За себе си обаче разбрах от 1л. ед.ч. нещо много важно, което на пух и прах разби онази малоумна, клиширана, 45-години пропагандирана манипулация за изключително близките духовни братя, които тези пичове са ни. Едва ли не моя собствен брат ми е по-малко близък от руснаците на българите. Бил съм по целия свят, живял съм на три континента и в няколко държави, ами на много малко места съм чувствал хората толкова далечни от мен като светоглед, както усетих руснаците. Българите си направихме своя цивилизационен избор и за мен няма никакво съмнение, че е правилният - Европа и свободата. Руснаците си остават някъде в пространството между студената война и крепостничеството. И съм радостен и съм горд, че съм свободен и европейски българин в 21 век. И съжалявам до голяма степен руснаците. Особено младите. Защото има огромен брой много умни, много стойностни хора, на които обаче се режат крилата на свободата във всичките и проявления, непрекъснато, систематично.
Близки неща, все пак трябва да се отбележи, са неща като език, храна донякъде, живота по кварталите е страшно подобен - денонощни магазини навсякъде, същите междублокови пространства с игрища, баби продават зарзават пред блоковете, колите паркирани кой къде намери, същата джунгла, същите анцузи, диагоналки и прочие.