forum.levski.com

"Френска" надежда за България

Тодор Скримов е на 21 г. Роден е в Перник, където и започва да тренира волейбол, но още на 17 години заминава за Франция. За тези четири години, както и сам признава, напълно се е приспособил към живота в европейската страна. Дори мисли на френски. България обаче продължава да му липсва, не само защото тук е семейството му.

"Гледам да не мисля много, непрекъснато да съм натоварен с нещо. Като се замисля обаче - да, липсва ми страната ми, семейството ми. В трудни моменти те ми оказват подкрепа, но тя е само морална. Свикнал съм да се оправям сам", признава преди месеци пред TV+ новият национал на България. 

За попадането му в състава се говори от година. Повече обаче сред феновете, отколкото в треньорския щаб. Според информациите изявите му са привлекли вниманието дори на една от големите легенди на европейския волейбол - бившият холандски разпределител Петер Бланже, който лично се обадил на бившия треньор на националния отбор Силвано Пранди да похвали волейболиста. Пранди обаче така и не повика Скримов поне на лагер. 

От април тази година Тошко се готви с националния отбор. Първоначално с втория състав, а след това и с първия.

"Скримов се пребори за правото да е в тима", обясни Радостин Стойчев след първата контролна среща със Сърбия, която бе и дебютът на посрещача с екипа на България. 

Изявите му направиха приятно впечатление. Точно както и във Франция. През последния сезон българинът, който от две години носи екипа на Пари Волей от столицата, е избран в идеалната шестица на първенството на авторитетното издание "Екип". 

Всъщност кой да попадне в нея определят треньорите на елитните тимове и журналистите. Статистиката на Тошко през последния сезон обаче е впечатляваща - той прави средно по 15.9 точки на мач, с което е на шесто място в реализаторската ранглиста, има 59.1% перфектно посрещане, на пето място по асове е в първенството (35) и има 60% успеваемост в атака.

"Знаех предварително, че това ще се случи. Треньорът ми ме беше предупредил, защото имаше представа как са гласували колегите му. Искам обаче да бъда №1 на този пост, защото този сезон бях №2", разкрива Скримов пред TV+. Любимият му волейболист е бразилецът Жиба, а другата му мечта е един ден да играе в италианското първенство. 

Началото на кариерата му обаче никак не е безоблачно. Тошко попада в залата случайно, като опит да запълни свободното си време и по съвет на свой приятел вече трениращ в Перник. По това време е на 13 години. Волейболът го грабва и след две години той вече е убеден, че иска да се занимава професионално. Напуска Перник и пристига в София, където започва тренировки в Славия. 

Заради ниският му ръст обаче никой не му предрича добро бъдеще като нападател. Амбициите на всички са да го направят разпределител. 

По същото време приятелката му заминава за Франция и разколебан от проблемите, с които се сблъсква у нас той решава да я последва. Успява да се справи с пробите в местния Фрежюс, където продължава със спорта, нищо че става дума за тим от четвърта дивизия. 

Остава там две години преди негов приятел да му спомене за Пари Волей.

„Той пристигна на проби през април и веднага бе забелязан. Беше млад, идваше от младежки отбор, играеше срещу шампион на Франция и въпреки това не се страхуваше. Вече виждахме, че му предстои голяма кариера, притежаваше невероятна амбиция и дързост. Играчи като този се взимат веднага", споделя треньорът, който решава да му се довери - Маурисио Мота Паес. 

За него пък Скримов казва, че е човекът, на когото може би дължи най-много в досегашната си кариера. През новия сезон обаче пътищата на двамата ще се разделят, защото българинът продължава в Пари Волей, но Мота Паес напусна поста. 

В двегодишния престой на българина в Пари Волей има и един безкрайно любопитен епизод.

Скримов е единственият наш волейболист, който е участвал във фотосесия с истинска порнозвезда - Оливия дел Рио. 

"Идеята на президента на клуба беше да увеличи интереса към отбора. Въпреки осемте шампионски титли на Пари Волей, никой не говори за нас и президентът реши, че присъствието на гола жена в съблекалните може да направи медиен бум. Е, не постигнахме кой знае какъв ефект", с усмивка заявява Тодор пред в. "168 часа". 

Допълва, че фотосесията с голата Оливия била забавна и всички много се смели. "Като външност Оливия не е нищо особено, има много по-красиви българки от нея. Въпреки това след фотосесията бившата ми вече приятелка направи малък скандал".

Време за реванш


Когато преди почти година бе теглен жребият за груповата фаза на европейското първенство по волейбол в Австрия и Чехия потокът на България категорично бе обявен като тежък. Тимът ни попадна в една група с еврошампиона Полша, непрекъснато прогресиращия тим на Германия и сравнително непознатата Словакия. 

По силата на регламента, по който ще се провежда турнира тази година, напред ще продължат първите три тима. Което прави задачата на тима ни сравнително лесна. Значение обаче има мястото, което ще заемем в групата, защото първият отива директно на четвъртфинал, а вторият и третият ще трябва да играят плейофи с останалите втори и трети състави от другите групи. 

Големият коз на Германия е треньорът Раул Лозано.

Аржентинецът с италиански паспорт е едно от доказаните имена в професията. Преди това той изведе Полша до второ място в света, а сега споделя, че в Германия разполага с условия за работа, каквито не е имал на друго място. 

В Бундестима Лозано има на разположение едни от най-ръстовите играчи - Маркус Бьоме (211 см), Щефан Хюбнер (200 см) и Макс Гюнтьор (207 см). Либерото на тима Фердинанд Тиле пък миналата година със завидна лекота измести бразилецът Серджо като №1 на този пост в света. 

По отношение на крайните нападатели Лозано също не може да се оплаче - в състава му са бившият топреализатор в Шампионската лига Йохан Шьопс, завръща се и един от добрите волейболисти на поста диагонал Гьорг Гроцер. На линия е Бьорн Андрае. Последните двама пропуснаха световната лига заради контузии, но вече са напълно възстановени за битката. 

"Искаме да се представим по-силно отколкото преди две години, затова целта ни сега са полуфиналите. Но първо трябва се справим с предварителната си група. Тя определено е най-тежката. България е във възход, Словакия е добър отбор, а поляците редуват добри и лоши дни. Дано срещу нас имат лош ден. Проблем пред нас е единствено факта, че Гроцер и Андрае не успяха да работят с тима през цялото лято", обяви Лозано. 

Всъщност наставникът има още един проблем - извън състава заради контузия в лакътя остана един от най-опитните му играчи симон Тишер. Разпределителят получи травмата по време на лагера в Бразилия. На негово място в 14-те попадна Лукас Кампа, който е един от двамата пълни дебютанти в състава. 

Германия и България вече се познават добре - двата тима изиграха четири мача помежду си в Световната лига. Бундестимът успя да измъкне две победи - по една във Варна и в Германия и усложни максимално класирането ни във финалната фаза.

"Тимът на Германия си е върнал един важен играч и ще бъде още по-силен. Те са имали доста време да тренират и сигурно са напреднали", коментира съперникът българският селекционер Радостин Стойчев. 

По време на подготовката си Бундестимът игра контроли с Бразилия и Япония като записа три поражения от Селесао и би азиатския тим. Преди това Германия се изправи и срещу Холандия и записа успех. Любопитен обаче е фактът, че треньорът Раул Лозано винаги се договаряше мачовете да са поне в четири гейма. 



Вторият съперник на България в потока е настоящият европейски шампион Полша. Преди две години в Турция "дружина полска" спечели именно срещу България на полуфинала, а след това стигна до златото след 3:1 над Франция. Сега обаче тимът е с нов треньор - италианецът Андреа Анастази. Той вече знае какво е да изведеш един отбор до евротитла - направи го преди четири години с Испания, чийто състав никой не слагаше в сметките. След това Анастази опита да помогне на родината си да се върне в елита, но не сполучи. Сега ще има трудна задача с Полша. 

Италианският селекционер не може да разчита на голяма част от предишните звезди. Няма го разпределителят Павел Загумни, посрещачът Михал Винярски, диагоналът Мариуш Влазли, Михал Бакиевич. Опитният Себастиян Швидерски също е аут, както и контузилият се по време на Световната лига Збигнев Бартман. 

Лукаш Жигадло, Бартош Курек и Пьотр Грушка обаче са на линия и могат да създадат проблеми на всеки отбор. Анастази ще разчита и на опитното либеро Кшищоф Игначиек. 

Въпреки проблемите от полската федерация са убедени, че тимът може да завърши на първо място в групата. "Това ще ни позволи да си спестим още един мач и да избегнем среща с Русия още на този ранен етап от надпреварата", обясни президентът на полската федерация Мирослав Пжедпелски.

"Няма да е лесно. Но момчетата не бива да се тревожат, че резултатите им ще бъдат сравнявани с това, което тима ни постигна в Турция. Беше хубаво, но вече е в миналото. Същото важи и за турнира Мемориал Вагнер", коментира шансовете на своите разпределителят Павел Загумни, който ще гледа шампионата у дома. 

"Не сме фаворити, но не можем и да бъдем отписани", обяви един от дебютантите в състава Карол Клос. 

В Полша обаче са притеснени най-вече заради резултатите на тима на приятелския турнир "Мемориал Хуберт Вагнер". Там селекцията на Анастази остана на последно място след като не успя да спечели нито една точка. Еврошампионът дори взе само един гейм в три срещи. 

Статистиката на отбора също бе стряскаща - едва 39% ефективност в атака, само 7 точки директно от сервис, 44% ефективност на посрещането и общо 25 блокади. 

"Свикнал съм с критиките. Но пък действително играхме много зле. Или поне допуснахме твърде много грешки. Сега възстановихме равновесието. Доволен съм от последните дни на подготовка", отбеляза Андреа Анастази. 

Последният мач между Полша и България бе през юли по време на световната лига. Нашите отстъпиха с 3:2. "Знаете за силата на Полша и за затрудненията ни срещу тях през последните години", отбеляза и Радостин Стойчев.

Най-непознат поне за голяма част от феновете е първият съперник на тима ни - Словакия. Отборът обаче никак не е за подценяване. Словаците са водени от италианския треньор Емануеле Дзанини, а звездата на тима е 205-сантиметровият център Емануел Кохут, който през новия сезон ще играе за наследника на легендарния Сислей Тревизо - Сислей (Белуно) в Италия. 

Освен това словаците са доста високи - от 23-има в разширения състав едва 10 са под 200 см. От списъка с 14 играчи, обявен преди дни от Емануеле Дзанини пък само един играе в местното първенство. Всички останали се състезават в чужбина - Италия, Франция, Германия. 

От 27 май насам когато тимът на Словакия е започнал подготовка са изиграни 22 мача. В последните си седем срещи обаче отборът на Емануеле Дзанини е записал само една загуба - с 1:3 от Иран. 

Словакия е и тазгодишният победител в Европейската лига. В груповата фаза Словакия спечели 8 срещи и загуби 4, а на финалите в Кошице би Румъния с 3:0 в полуфинал и Испания с 3:2 на финал. 

"Словакия за първа година има един доста интересен отбор. Познавам треньора им и очаквам да се представят добре", сподели селекционерът Радостин Стойчев.

И като им написа, че са дебили кво? Олекна ли ти? По - добре ли ти стана?!

Кому са нужни чудеса? Самият факт, че ние сме фенове на Левски от пето поколение е чудо.