|
Коментар на Левскар по повод едно ГРУХТЕНЕ:
Летни жеги терзаеха бедната глава на бедния ГА. И без това измъчен до немай къде
(не е лесно на тия години да разбереш че си не си нужен никому) и изведнъж ... любимият
му червен химически молив, дето си го пазеше още от РАБФАКА (работнически факултет), се счупи.
Знаеше си той, знаеше си. Световният капитализъм, оня гнусният, дебнеше.
Не стига че миналата седмица се счупи пишещата му машина „Ерика“,
елитно производство на братската ГДР. Ех, с тази “Ерика“ какви спомени има той.
Плюнчейки пръсти (по навик), е громял партийния, класовия враг ... сочел е с пръст
правилната посока и е пращал в лагерите инакомислещите, така де, казано е: Вся власт советом!
Казано е, не си го е измислял той! Не знае той, кой го е казал, но навярно е някой о
т червените другари. Замисля се, става му топло, сълза потича от окото му, тихичко прошепва:
„Помниме те, другарю Сталин!“
Мислите му го понасят, рее се сред скъпи спомени: Червената армия марширува,
Мао избива врабчетата, Партията прибира хляба на народа ... Партията ... задъхва се ...
Партията създава любимия отбор. Тука вече плаче със сълзи, знае той ...
любимия отбор, създаден да громи, да побеждава, да чупи рекорди, да покаже силата
на социализма. Помни той, как стана привърженик ... първия път с ритници го закараха, ама
... после му стана хубаво ... зер ... келепир има в тая работа.
Но ... внезапно и съвсем случайно успява да се докосне до действителността!
О, ужас, любимият отбор, онзи който беше абониран за титлата, вече не е
същият. Не стига това, но някоя си УЕФА го е наказала.
Дъвче килима, пяна избива от устата му, дави се, но трепетно припява –
„Ставай страна огромная!“. След известно време пристъпът му преминава,
седи отмалял ... и ... внезапно осъзнава, че той е последният мъченик,
последният останал на амбразурата. Знае ги той разни президенти, директори
и шефове на фенклуба – всичко продадоха, парите откраднаха, а на него един гол
микрофон му тикнаха ... не нам ... тихичко прошепва, а свещеният гняв напира в
него. Той ... последният ... великият глашатай на онази червената, онази шаячната правда.
Подостря червения химически молив за тържествени случаи, плюнчи и започва:
"Как световната капиталистическа, конспирация влияе на футболния живот в
България и как ще извоюваме отново абонамента на любимия отбор?". В ума му
се раждат комитети, заговори, революции, отново гръмва залпа на Аврора и летят
Червените ескадрони ...
Бедни ми бедни ГА, недалеч от стадиона на любимото ти отборше (грешката е нарочна),
е 4-ти километър. Даже и ти с нарушеното ти чуство за време пространство и действителност,
би могъл да се добереш и да получиш специализирана помощ (може би затова наблизо е другата Ви база).
Ще завърша с една мисъл на Чърчил– “Кучето те гледа сякаш СИ бог, котката те гледа сякаш
Е бог, единствено свинята те гледа като равен!“
Съчуствам на всички “редови“ цесекари за това, което Лупи направи с душата им.
За всички останали– ГА, НА, ДА (който се познае – честито), Свинята може и да с
е опитва да гледа на мен като на равен, но НЕ Е!
Моят отбор ИГРА в Шампионската Лига!!!
СВИНЯТА ще трябва да почака!
_________________
Левски София 1914
|
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
Съмнява ме да ни продаде изцяло и мисля,че са пресилили казаното от Батков 
Наистина ли си мислиш, че тези неща важат при човек като Т.Б. и структура като ПФК в нашата страна. Дали някой дребен акционер би подел някаква кампания срещу някое действие на адвоката? Едва ли
Какъв секс има в нашия отбор? Защо педалите ни обвиняват?
