Не се отказвай...
Мнозина няма да запомнят този мач - поредната тъпа, скучна и безлична продукция на "Левски". Поредният мач, в който единственото, което изпъкваше от играчите в сини фланелки, бе безпомощност и безидейност. Липса на класа, с малки изключения - липса на желание. Аз ще запомня този мач.
Когато през второто полувреме сектор "В" се изправи на крака, зад мен един баща хвана в скута си детенце на около 4-годишна възраст. При борба за топката на терена малкият сладур припряно повтаряше: "Не се отказвай!..." Повтори го няколко пъти. Футболистите не го чуха.
Убеден съм в едно - това хлапе ще стане човек и то от онези, които адски много ни липсват в днешно време. Малкият герой обаче все още не осъзнава колко смисъл има във върволицата от букви, които е чул от мама или татко...
Не се отказвай.

Супер много хора ще дойдат да видят Гонзо и стадиона може да се понапълни или поне наполовина в най-лошия случай. Доста хора ще дойдат с кеф, ако броя на некадърниците от сегашния състав бъде сведен до 1-2ма.

Не знам дали тук съм ви разказвала за едно момче, което преди време виждах редовно на Герена, в сектор Б. И на мачовете от първенството, и в двубоите от евротурнирите. И при пълен стадион и при по-празен. По-особеното при това момче е, че то е незрящо. Баща му го водеше, винаги беше до него. Първият път, когато го видях, наистина бях потресена, момчето си носеше малко радио, с помощта на което следеше какво се случва на терена. Представете си, при целия този шум, в сектор Б, да следиш развоя на мача по радио!
Макар да не може да види какво става на терена, той е на стадиона ,сред хиляди левскари и усеща същите емоции като нас....
И тогава наистина осъзнах, че Левски е велико нещо. Няма граници, които да спрат любовта към любимия отбор.
Не съм виждала момчето и баща му от доста време, надявам се, че всичко е наред и просто са сменили сектора.

Левски е наистина специален отбор. Знам, че не е нужно да го пиша, всички ние го знаем. Но е хубаво да си го напомняме. Не е случайно и че най-големите и достойни футболисти са играли именно в Левски.

Вярвам, че на 23-ти ще сме изпълнили Васил Левски и това ще бъде нашият празник, израз на нашата любов към ЛЕВСКИ и благодарност към хората, които през годините са съхранили клуба.

Признавам, че ме е яд, че има хора, които се нуждаят от уговаряне и подкани да посетят мача. Но е нужно да влезем в ролята на подканящи и надъхващи. Такава е ситуацията, такава е действителността.

Само Левски

Не знам дали тук съм ви разказвала за едно момче, което преди време виждах редовно на Герена, в сектор Б. И на мачовете от първенството, и в двубоите от евротурнирите. И при пълен стадион и при по-празен. По-особеното при това момче е, че то е незрящо. Баща му го водеше, винаги беше до него. Първият път, когато го видях, наистина бях потресена, момчето си носеше малко радио, с помощта на което следеше какво се случва на терена. Представете си, при целия този шум, в сектор Б, да следиш развоя на мача по радио!
Макар да не може да види какво става на терена, той е на стадиона ,сред хиляди левскари и усеща същите емоции като нас....
И тогава наистина осъзнах, че Левски е велико нещо. Няма граници, които да спрат любовта към любимия отбор.
Не съм виждала момчето и баща му от доста време, надявам се, че всичко е наред и просто са сменили сектора.

Левски е наистина специален отбор. Знам, че не е нужно да го пиша, всички ние го знаем. Но е хубаво да си го напомняме. Не е случайно и че най-големите и достойни футболисти са играли именно в Левски.

Вярвам, че на 23-ти ще сме изпълнили Васил Левски и това ще бъде нашият празник, израз на нашата любов към ЛЕВСКИ и благодарност към хората, които през годините са съхранили клуба.

Признавам, че ме е яд, че има хора, които се нуждаят от уговаряне и подкани да посетят мача. Но е нужно да влезем в ролята на подканящи и надъхващи. Такава е ситуацията, такава е действителността.

Само Левски

Аз го виждам редовно, но според мен не е момче, а мъж на близо 30, и ходи сам. Точно както го описваш - с радиото. Стои в Б откъм А. Може да говорим и за различни хора, разбира се, но важното остава - Левски е любов!

И нека сме благодарни на шепата хора, които последните години правят тези кадри, защото без тях нямаше от какво да се сглобяват подобни клипове.

Камъкът е хвърлен