Момчета, изчетох ви всичките писания и се изкефих като малко дете.
Аз само ще ви кажа за баща ми. Той е на 75 години, раждан е 38-ма, като дете е марширувал бос в прахта, докато камионите с немците са минавали по нашата улица във Враца, пеейки "Рим, Берлин и Токио - верни в борбата". Служил е 2 години като артилерийски разузнавач в Плевен и после завършва ВИФ (сегашното НСА) със специалност тенис на корт и втора специалност - волейбол. Цял живот е бил спортист от старата школа - дисциплиниран, строг и мъжкар, от тези, които си мълчат, но всъщност е емоционален тип. Левскар е отпреди в България да има телевизия, тоест завладян е от магията на тима покрай големия си брат, от мълвата и печатната преса. Гледал е мачовете на Гунди, гледал е всичко - тогава е нямало и какво друго да гледаш. Цял живот е по спортни събития с дружество "Ботев", където е бил "методист" (сегашното "спортен директор") на женския волейболен отбор на Враца. За последно е бил на мач на Левски в София през 80-те години. От 15 години си обсъждаме всеки мач на нашите, който се е излъчвал по телевизията т.е. които той е гледал и за много, от които нерядко трепери.
Специално му казах, че ще дойде с мен на юбилея, а пътуването му съвпадна с един преглед във ВМА (courtesy of Седем:едно и благоверната му съпруга), защото някакви лекари-идиоти във Враца го уплашили, че има рак на пикочния мехур. Това, разбира се, се оказа глупост и вчера се разбрахме да дойде около 18:00 на стадиона. Нарочно не му говорих нищо за самия мач, за да не го зареждам с очаквания. Бащата е стара школа и макар да съм го "либерализирал" доста с поведението си за последните 20-на години, знам, че щеше да му стане гадно от вандалщини, но разбра, че бомбите пред Сектора са част от фиестата и влезе около 19:00, а аз се появих на мястото си до него в 21:00, защото имах задачи от Седем:едно. Гледахме онемели и се прибрахме след мача. Той пусна някои впечатления още по време на мача, но реално за чувството, което е изпитал разбрах днес от двама души, на които беше разказал какво е видял. Баща ми с гордост разказал как "момчетата от Сектор Б пет часа не спряха да пеят" и че това според него е нечовешко. Няколко пъти ме питаше как е възможен този синхрон, когато Сектора почне песен, а на песните между секторите всеки път ставаше, за да гледа как се случва магията. Вълнуваше се от играта на нашите
, но все повтаряше, че при такава подкрепа момчетата трябва да летят. За силата на звука, казал, че такъв рев е чувал само на плаца в Плевен! На пирото след мача вече видях човек на 75 години да гледа с очите на малко дете - изненада, малко страх и много вълнение. На мен ми каза, че по-велика гледка от тази не е виждал през живота си, а като се прибрал днес във Враца казал на майка ми, че това, че съм го завел на този мач бил най-хубавия подарък, който някой някога му е правил.
Знам, че мнозина имате подобни истории, но тази си е моя и заради нея искам да благодаря на всеки един от вас - от Тони, Митко и Ицо до последния 14-годишен вагабонд, който е редил вчера хорео под слънцето, от тези, които последните дни жертваха по 17-18 часа на ден до онези, които дадоха 5, 50 или 500 лева за осъществяването на този безкраен празник! Благодаря ви за радостта, която дадохте на мен и на някой толкова скъп за мен - прегръщам всекиго!
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
.jpg)
