|
Хубав мач откъм зрелище и заряд, изключително слаб откъм спортно-технически стойности. Ако се абстрахираме от идеята, че "трите точки са най-важни", ще видим, че в Левски на практика няма сериозна промяна - просто сега мотивацията бе на по-високо ниво заради естеството на мача. В същото време обаче всеки втори пас в средата бе грешен, липсваха интересните идеи в атака, хаосът в защита си продължава. За мен рухна и последният мит около Гонзо - че бил някакъв много ловък селекционер - тъй като в този отбор на Левски именно новите играчи са най-слаби, докато най-старите, които не са трансферирани от него (Тасевски, Гаджев и Милиев са най-силните по звена - нападение, халфова линия, защита). От трансферираните това лято пазя надежда единствено за Калво, въпреки че в момента той е най-слабият в тима. И все пак школуван играч, който може би ще се нуждае от повече време, за да свикне с родните реалности. Всичко останало ново е в най-добрия случай сериозно отстъпление от предишните изпълнители на съответния пост или казано с една дума пълнеж. Разбира се с отдалечаването във времето от реалността, наречена Европейски клубни турнири, все повече ще нараства и заблудата, че имаме някакъв отбор, някакъв треньор и някакви изпълнители. И това ще продължи до момента, в който пак излезем на запад от Калотина срещу прилично подредени дървари, които да ни върнат в истинския свят.
И все пак има нещо, което буди оптимизъм у мен - присъствието на около 12 хил. зрители вчера. При това най-различни хора, от най-различни социални пояси. Струва ми се, че публиката малко по-малко започва да разбира, че живеем в изключително жалка държава (без значение дали говорим за мърлявата ни столица или отблъскващата ни провинция) и в този смисъл е смешно да се мерим по някакви евростандарти, тук се предлага балканско зрелище. Считам, че отливът на публика се дължеше именно на факта, че хората все още погрешно мереха родната А група именно по тези евростандарти, а не обръщаха внимание на тоя балканския аспект, който е правилният измерител и също може да е достатъчно условие, за да идеш на мач. Сега обаче сякаш ценностите се нагаждат според реалността (говорим не само за левскарите), а това може да е първата стъпка към известно завръщане на хората по стадионите. Та поне няма да се играе пред празни, а пред полупразни трибуни - все е нещо.
|