Сезонът за Левски до голяма степен беше "загубен" и това е по-точно определение от "успешен" или "неуспешен". И беше загубен както в спортно-технически план, така и в организационен такъв. Това касае както есенния полусезон, така и пролетния такъв - обективно погледнато не трябва да се прави кой знае каква разлика между тях.
Представянето на отбора през есента бе на ниво - тимът бе добре сглобен от силни индивидуланости с достатъчно класа да се представят добре в Европа. Процесът по изграждане на този отбор беше доста дълъг и ни коства много печални моменти, но действително през есента Гонзо го бе изградил. Обаче типично по български работата бе свършена само наполовина и на добре селектираният тим бе поставен треньор, който просто не отговаря на нивото му. Ясен е интелигентен, културен човек и има потенциал да стане добър наставник, ако поседи като помощник при някой чужденец. Но към момента все още е много много бос. Единственото, което видях от него като треньорска идея, бяха бързите диагонални подавания към крилата, които пораздвижиха играта по фланговете и до там. Всичко друго хубаво в нашата игра беше плод на индивидуални хрумки на играчите - някой страхотен пробив на Жо, олимпийски спринт на Дембеле или гениален пас на Дарко. Но зад тези изпълнения не стоеше никакъв треньорски стил, никаква тактическа идея... и затова есенният ни рейд трая само в началото, докато отборът се носеше на крилете на ентусиазма, който винаги се появява в началото на сезона или след треньорска рокада. След като този ентусиазъм се върна към нормалните си нива, стана ясно, че всъщност ни е крепял само той. Много е показателно как всичко рухна след онази загуба от Спортинг. Тогава стана ясно, че всичките добри мачове до този момент са се дължали на доброто психологическо състояние на тима, което не е било подплатено с нищо друго.
През пролетта тази тенденция се задълбочи, като нормално резултатите ставаха все по-лоши, неминуемо станахме свидетели и на познатия сценарий "Гонзо става всьо и вси". От там се върнахме вече официално към познатото кюскане, победите на мускули и извхърлянията, че тоя или оня си купувал мачове и затова бил шампион. Така и не им стана ясно на господата ръководители, че нас ни интересува как играе отборът. Ако играе добре, ще простим и второ, и трето място, но просто играта на Левски с нищо не убеди, че това е шампионски тим. А най-лошото е, че сега същият този тим ще бъде отново разграден и пак ще се прави някакъв нов отбор и пак всичко започва отначало. Така че никаква градация в спортно-технически план, а това е лошо, защото докато спим, футболът по целия свят се развива с бесни темпове и всеки сезон е важен.
А иначе в организационен план положението е даже по-лошо - отново никакви инвестиции, пак празни приказки за базите, на които никой вече не се връзва. Школата си тъпче на едно място, инфраструктурата остава доволно амортизирана, спонсори не бяха привлечени и не се случиха никакви подобрения в мениджмънта на клуба като цяло.
Така че оценката е - зле - няма регрес, но няма и прогрес. А ние не се намираме в някакъв вакуум - световният футбол върви напред и нагоре и при това положение липсата на развитие при нас означава изоставане.
|