forum.levski.com

Е около мен в "А" бяха що - годе свестни чичаци, не е съвсем да не мрънкаха ама се изтрайваше. А и викаха.
Но явно няма как цялата публика да е на едно ниво, чувал съм от стари левскари че и на ония времена са се намирали разни да псуват Гунди и да мрънкат що се криел по терена (а той примерно играе с някаква жестока травма), та какво остава за сега.

Понякога акъла не ми побира как може хората да са толкова жестоки... Приятели, познати, все едно...
А снощи пак някви са изкъртили 2 врати на автобус 78 и едно стъкло на 120... А след мача с доко пд няколко тролея са го отнесли (не знам в какви мащаби)...

Аз тва не мога да го преживея пак...
Никога повече няма да гледам такъв мач по телевизията...Едвам преживях АИК пред телевизора, който беше с мен знае на какво приличах и колко минути не можех да си махна шепите от очите, но трети път не мога Мачът с Локо Пловдив ме пречупи тотално финансово, никога не съм бил в по-лошо положение, имах и проблеми, за капак ме вдигна паяка, а за капак случайно в един аукцион видях фланелка на Левски от 1998-2000 година от ония с адидас и Мобилтел и нямаше и един шанс как да не си я купя...
От сутринта въртях обиколки на стаята, а по обяд вече толкова ме изби главата, че...си извадих старите тетрадки, вземах един куп вестници и седнах да режа снимки на Левски и да си ги лепя, както правих преди 10 години Отидох в еврофутбола и заложих всичките си останали пари, двуцифрена сума, на Лил. Защото аз никога не познавам! Дори да заложа 2 мача на над 0,5 гола, единият пак няма да го позная. Ако някой иска да му покажа заложната си история, ще се сцепи от смях. Справка може и в темата за залозите. Най-голямата ми печалба за 4-5 години е 30-35лв. Затва и играя само, когато ми трябват пари, а то така се набивам 100 пъти по-яко! Викам си с тях, без тях, същия хуй, поне да погаделичкам съдбата и тя да откликне. Поуспокоих се, че съм си свършил работата, че вече всичко е наред и щом съм сложил няма мърдане, взимаме точка...Ако някой ме беше питал дали искам хикс и мача да не се играе, приемах веднага без да се замислям и хвърлях парите в огнището.
Ама тва съдбата е най-жестокото нещо на света... Не може по такъв начин. Не може. Боля ме сърцето, ама не на думи, ами както наистина боли сърце. А толкова като при гола на Владо, не съм плакал май никога... Затова мразя да гледам мач по телевизията. Не се издържа, бе, не се издържа. Хапиш се, тръшкаш се, а като се случи тва, което се случи след автогола, стоиш сам в безизходица и се чудиш да се обесиш ли, да се хвърлиш ли... Няма като на стадиона, някой зад теб или до теб да те потупа по рамото или да кресне "Левски, Левски", а оттам ти и после целият стадион и след това е лесно...
Не знам до колко години ще доживея да участвам в тоя филм, ама ше го играя докрай!
Левски завинаги! Иво, с теб сме, момче!

П.С: Днес е по-ужасно от снощи...

Аре трии ме и мене че на някой хора явно деня им е прекрасен и само го развалям...

Да комбинираш Челси - Арсенал, Киево - Юве и Ботев Пд - Локо ПД е като да изпробваш последователно Лиса Анн, Миа Халифа и Сашка Васева.

Казвам просто, че понякога е по-добре да стиснем зъби, да притъпим мъката и да не си показваме керливите ризи на показ. Щото съдбата е безумно нещо и да не стане така, че в Гент Иво да се включи за ъглов и да вкара победния гол, или наш Ники да направи фамозна кариера и един ден да се озове на мястото на Ван дер Сар, например, и тогава какво ще говорим? Какво ще кажем?
Или ще правим като чорбарите!? Псувай наред, майка им да еба, обаче ако стигнат до Манчестър Юнайтед, Болтън или Астън Вила, кажи им червени легенди и ги "обичай" повече и от майка си!

Мен лично 2-3ма "наши Левскари" ме биха и ми взеха шала кур за наркоманите който незнаят що е ЛЕВСКИ !

Кому са нужни чудеса? Самият факт, че ние сме фенове на Левски от пето поколение е чудо.

Или ще правим като чорбарите!? Псувай наред, майка им да еба, обаче ако стигнат до Манчестър Юнайтед, Болтън или Астън Вила, кажи им червени легенди и ги "обичай" повече и от майка си!

Загуба на точки, победа на духа!

Четвъртък вечер. Мачът Левски – Лил тъкмо е завършил. Завършил е драматично, с автогол на едно момче от Казанлък. Иво Иванов. Левскарите са изпопадали на терена. Тъжно им е. Гадно им е. Плачат. Най-много плаче Иво. В момент на афект определена част от публиката е готова да прожектира филма „Момчето си отива”. Изведнъж сектор А започва да скандира „Иво, Иво!”, призивът се поема от целия стадион. Публиката изпълни отново стадиона, подкрепи отбора си, радва се, ядосва се, а накрая постъпи по възможно най-човешкия начин. Вдигна на крака (и в буквалния смисъл) съгрешилия Иво и му вля нови сили. Да, Иво сигурно не е някакъв суперкласен централен защитник, но е сигурно и друго – Иво ще изхаби и последната си капка пот, но ще се опита да докаже, че заслужава своето място на „Герена”. Че грешката му е била случайна и че момчето, дошло от Стара Загора, заслужава друга съдба. Знам, че всичко това ви звучи прекалено клиширано, но колкото и банално да звучат именно клишетата и заучените фрази понякога са най-вярни. „Признатият грях” на Иво е наистина „половин грях”, доказаха го хилядите, които започнаха да викат „Иво, Иво”, защото както се казва – „ не е важно колко хора има по света, а колко човеци”. Вчера стадион Георги Аспарухов не бе изпълнен от левскари, от сини фенове, от ултраси, а от човеци, които постъпиха по възможно най-човешкия начин – лесно е да закопаеш този, който е направил грешка, да го съсипеш, да му теглиш една майна, псувня, да го пратиш по дяволите. Трудно е да му подадеш ръка, да го издърпаш от блатото. Снощи на „Герена” десетките хиляди извадиха Иво от калта, от хулите, които при обратния сценарий щяха да го залеят. И не знам защо имам чувството, че той ще й се отблагодари заради дадения шанс и ще направи наистина всичко по силите си, за да го стори. Може и да не стане, може би Иво ще направи още грешки и ще си замине немил-недраг от стадион „Георги Аспарухов”, но на „синия” стадион ще остане споменът за онази човешка постъпка на привържениците.
Винаги ще се намерят и тези, за които сълзите на Иво са просто параван. „Тоя пък кво се прави, че му пука като плаче. Дреме му на шапката..” Не е вярно. Ако има нещо, от което може да се разбере, че човек е искрен, то това са сълзите. От радост или от мъка – няма значение. Сълзите олицетворяват целия спектър от емоции, които може да изживее един човек. Човек като Иво. Човек като всеки от онези, които викаха: „Иво, Иво”.