В опита си да влезе за втори път в Шампионската лига Левски можеше да се изправи срещу Барселона, Арсенал, Ливърпул, Ювентус. Или срещу Шалке, Фиорентина, Олимпик (Марсилия)... Противникът можеше да се казва Андерлехт - не страшилище, но достатъчно сериозен отбор от Белгия, а добре известно е, че на Левски не му върви особено много срещу представители на тази държава. В крайна сметка, противникът е БАТЕ Борисов от Беларус. Да се чуди човек дали да се радва или... да плаче от радост.
Съдбата реши да даде на "сините" това, което те самите си отнеха - нов шанс за атака на Шампионската лига. Левски бе дарен с неочакван, но съвсем реален шанс. Огромен шанс. Невероятен. Шанс, какъвто не само Левски, но изобщо български отбор надали скоро ще има. Съдбата реши да даде златен шанс на Левски да се реваншира за грешките, които допусна след триумфалното влизане в Шампионската лига преди две години и най-вече онази, ужасяващата с главно "Т". На миналогодишния тест Левски се яви неподготвен и съвсем логично бе скъсан. Сега БАТЕ Борисов е поправителният изпит, който "сините" трябва да вземат. Длъжни са да го вземат! Просто българският футбол има нужда от еуфория и фанфари в този момент, има нужда да живне малко, да се поосвести след цялата тази безумна неразбория, забъркана от ръководството на лит(*кс-етрополе в последните месеци.
Преди две години Левски имаше способен отбор и съвсем заслужено стана част от европейския футболен елит - тимът спечели първенството, извоюва си удобството да бъде поставен в третия квалификационен кръг и се класира. Класира се, въпреки че жребият не бе най-благоприятният, защото да се изправиш срещу италиански отбор никога не е лесно, дори ако този отбор се казва Киево, а прякорът му е "летящите магаренца". Успехът бе наистина голям (за родните стандарти), еуфорията не знаеше граници, но пък и последвалото фиаско си го биваше. Не става дума за шестте загуби и отчайващата голова разлика в групите - да загубиш по два пъти от отбори като Барселона, Челси или Вердер със сигурност е неприятно, но не и срамно. Особено за един дебютант без никакъв опит в най-силния клубен турнир на Стария континет и с несравнимо по-нисък бюджет от споменатите по-горе клубове. Грешките дойдоха след това. И то какви грешки!
Преди всичко, "синьото" ръководство, особено Тодор Батков, си повярва, че отборът е достигнал някакво космическо ниво и че е с 20-30 класи дори над водещите тимове в България. Само че още през пролетта на 2007 се видя ясно, че Левски има нужда от стабилна, качествена селекция. "Сините" вождове обаче не оцениха необходимостта от силна селекция. Тодор Батков реши, че вместо да привлече нови качествени попълнения, по-добре да изстиска докрай уморените от успехи Йовов, Телкийски, Бардон и останалите "сини" звезди. И реши да отбие номера с привличането на прехваления македонец Дарко Тасевски - играч, който за една година не убеди никого в своите качества, ако изобщо можем да говорим за такива. Левски не се подсигури с достатъчно дълга резервна скамейка и трябваше да излезе в решаващия реванш с Тампере с централна двойка бранители Бензукан - Борко Стойчев. Мароканецът се оказа пълен провал, а колкото до втория - от списъка с трансферни цели на Реал (Мадрид) той се озова в трансферната листа на Левски. Е, да, бе привлечен един наистина добър футболист - Юсеф Рабех, но едва за третия квалификационен кръг. Само, че преди това "сините" трябваше да преодолеят втория - дребничко досадно детайлче, което "сините" шефове, уви, не отчетоха.
В допълнение към сбърканата селекция, броени дни преди важните мачове с Тампере Левски с лека ръка сам се лиши от услугите на един от основните си нападетели - Емил Ангелов. Голмайсторът на "сините" в онзи незабарвим сезон в турнира за Купата на УЕФА, когато Левски достигна до четвъртфиналите. Да тренира с юношите бе пратен и друг от "сините" герои - Милан Коприваров, чиято роля в тима на бе решаваща, но пък тъкмо неговото попадение във вратата на Оксер даде началото на "синята приказка". Приказката, която, не завърши с хепиенд, а се превърна в комедия от грешки. Един от ключовите футболисти на Левски - универсалният Станислав Ангелов, бе изпуснат по елементарен начин, а когато Тампере поведе на Левски и на "Герена", да спасява положението бе пуснат... Екундайо Джайеоба... в крайна сметка "сините" фенове изпратиха любимците си с аплодисменти, но сърцата им се късаха от скръб.
Разбира се, когато каруцата се обърне веднъж, после става сложно. Левски продаде наведнъж за жълти стотинки почти всичките си основни играчи, а специално Седрик Бардон бе открито посочен за ненужен и на бърза ръка изритан от тима - раздяла, каквато французинът не заслужаваше предвид заслугите си за "сините" евроуспехи. След резила с Тампере Левски го закъса и във вътрешното първенство, а последвалата закъсняла реакция с купуването на тримата бразилци - Жеан Карлос, Зе Соарес и Жоазиньо, не помогна кой знае колко на отбора да излезе от кризата. Само дето бяха похарчени немалки суми за съмнителни футболисти. Да видим какво ще ни покажат тримата сънародници на Роналдиньо този сезон - имаха предостатъчно време за адаптация. До този момент обаче те са неубедителни. В крайна сметка, дори изглеждащият недосегаем наставник Станимир Стоилов бе натирен, а Левски завърши на 16! точки от първото място в първенството. На 16! точки от вечния съперник лит(*кс-етрополе...
И въпреки всичко това, именно Левски, а не лит(*кс-етрополе има уникалния шанс да влезе в Шампионската лига. И дано "сините" оценят важността на момента. Тези два мача с БАТЕ Борисов могат да се окажат идеалният трамплин за кариерата на Велислав Вуцов, но евентуален провал може да е пагубен за неговите треньорски амбиции. Същото важи и за играчите. За Левски евентуалният крах би могъл да се превърне в началото на нов нулев сезон и ново огромно разочарование. В интерес на истината, провал срещу футболно джудже не би бил нещо ново за Левски (друг е въпросът дали джудже е най-точното определение за отбор, елиминирал Андерлехт). Другият вариант е много по-хубав и съвсем реален - успех срещу тима от Беларус и влизане в групите на Лигата. Защо не? Левски вече го е правил. Не друг, а тъкмо Левски! Макар че съставът е много, много по-различен, в сравнение с онзи отпреди две години. Феновете обаче са си същите. Готови да подкрепят любимия отбор и надяващи се на нова "синя приказка". Перото е у Вили Вуцов, лично Фортуна му го тикна в ръцете. Какво чакаш, Вили, топвай перото в синьото мастило и започвай: "Имало едно време един отбор..."
Коментар : Боян Чулков
10 август 2008 | 14:32
http://www.sportline.bgМисля че тази статия казва всичко !
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
След едва 
