Левски трябва да се бори за ШЛ 17 юни 2008 13:26 Автор: Мартина Иванова
Ако някой ми каже, че не съществува провидение, няма да му повярвам. Всичко в този свят си има причина, обяснение и следва някаква логика. Всичко в живота се случва, според неписани закони и скрити от непрозорливите хора истини. Злото беснее, но в един момент пропада в своята собствена пропаст, изкопана от могъщата сила на завистта. Александър Томов усеща цялата тежест на това провидение върху плещите си и отлично разбира правотата на тези думи. лит(*кс-етрополе винаги е бил облагодетелстван от съдбата и държавата. Време е наяве да изплуват всички небивалици в армейския клуб и да се разсее мъглата в българския футбол, а това ще се случи до броени дни.
В този смисъл ще спрем с метафорите и ще погледнем фактите в очите. Крахът на лит(*кс-етрополе оставя Левски в най-изгодната позиция, която сините са имали някога. И финансово, и конюнктурно, и исторически Левски е фаворитът на България във всички аспекти. А това означава, че сините трябва да преследват за втори път класиране в Шампионска лига. Батков осигури на Велислав Вуцов и финансите, и ресурсите, и позицията за атака на най-комерсиалния турнир. Ред е на Джуниър да се докаже, след като това в далеч по-неблагоприятни условия сините сториха чудото.
Да, вярно е, че Левски получи божи дар, макар и на гърба на червеното нещастие, но все пак това си е възможност, която трябва да се тълкува от отбора като поощрение от съдбата и да послужи за стимул. Този стимул трябва да е много по-силен и по-мащабен от всеки друг път и да прикове вниманието на сините в една цел – влизане в групите на Шампионската лига. Знам, че прочитайки това, много хора ще се изсмеят на наивните надежди, които, сигурна съм, всички левскари таят, но ми омръзна да слушам колко слаб футбол демонстрират сините, дискусиите около новия треньор и постоянно обсъжданата селекция. Нима Левски стигна до 1/4 финал в Купата на УЕФА със слаба игра и надежди? Нима отборът няма право да мечтае, след като с много труд, дисциплина и упорито противопоставяне на върлуващия из цялата страна песимизъм, относно поставените пред клуба цели, все пак успя да обори всички негативни мнения и оценки.
Това противопоставяне на наложеното от милион страни мнение, че Левски със сигурност ще претърпи поражение, бе негласно, но за сметка на това гръмна в ушите на всички недоброжелатели, бълващи злоба и завист безспир. Тази мръсотия, посята навсякъде в общественото пространство, не можа да залее Отбора на народа и сините футболисти демонстрираха като по учебник как се играе срещу отбори, заемащи челните места в най-силните европейски първенства, каквито са италианското калчо, френската първа лига и немската бундеслига. Каквото и да твърдят въпросните злословници, четвъртфиналът в турнира за Купата на УЕФА, достигнат от възпитаниците на Мъри през сезон 2005/2006, не бе случайност, а дело на хора със самочувствие, сила и увереност, излезли от грозната действителност на ежедневието си и вярващи в доброто и в успеха.
Стига машинации, стига нелепи измишльотини! Истината блесна с ослепителна мощ. Левски си заслужи мястото сред големите осем във втория по значимост турнир в Европа. А през следващия сезон покори и заветната цел за всеки български тим от 1992 г. насам – групите на Шампионската лига. Нека не забравяме, че когато сините спечелиха званието „Изненадата в турнира на УЕФА“, се бореха на 3 фронта, което е неимоверно усилие, предвид ужасяващата футболна реалност у нас и се справиха блестящо, като приютиха за 24-и път титлата на България в своя музей.
И сега царува мнение, че Левски трябвало да се съсредоточи в турнира на УЕФА и едва ли не да забрави за Шампионската лига. Според председателя на Националния фен клуб на лит(*кс-етрополе Димитър Ангелов – Дучето, не било морално Левски да заема мястото на лит(*кс-етрополе незаслужено. Да, сините не спечелиха със собствена пот правото да се състезават в турнира на богатите, но им се открехна вратичка, за която никой в клуба не е молил, нито пък се е надявал, а още по-малко – искал незаслужено. Тази възможност се откри пред Левски благодарение на чужди грешки, известни на всички и да се твърди, че е несправедливо и нелогично сините да заемат мястото на шампиона лит(*кс-етрополе в най-желаната футболна надпревара на Стария континент, е крайно несериозно. Но ужасно нелогично звучи главна фигура в Левски, каквато е финансовият директор на клуба Константин Баждеков, да твърди, че отборът трябвало да гледа реално на нещата и да отпише Шампионската лига. Това изказване показва само малодушие, невяра в собствените си сили и нежелание да се победи хорската омраза.
Изключително важно е, всички, отдадени на синята идея, да се абстрахират от нелепите твърдения, залели футболната ни общественост и да се устремят към подготовка за нови европейски подвизи. Левски трябва да щурмува Европа по-настървено от всякога и за нищо на света да не отстъпва от заслужено спечелените си позиции.
Историята се повтаря. За пореден път сините се изправят срещу злоба и ненавист, отново духът трябва да вземе връх. Духът е бил винаги много значим за Левски именно защото клубът винаги е бил изправен пред угрозата да бъде сам срещу всички – от началото на своята история, когато отборът е бил осъден цели 20 години да не притежава свой стадион, до наши дни, когато Левски отвсякъде е обсипван с обвинения, че не заслужава мястото, което заема. Просто справедливостта възтържествува. Злото не може вечно да царува. Ето тук се намесва и провидението със своята мощ, която за някои е пагубна, но за други е живителен полъх. Това, как ще бъде прието провидението, зависи от начина на живот. А Левски може да се похвали с нелеко минало, с постоянни спънки пред себе си и некоректно отношение към клуба от много страни. Най-сетне провидението отдаде заслуженото добро на сините.
Сега Велислав Вуцов трябва да облече чудото и в реални дрехи със силата на способностите си...
_________________ 
|