ULTRABLUE 1973 написа:
ПЕТКОВ
БАЛТАНОВ МИЛИЕВ ГЕНЕВ МИНЕВ
ДА КОЩА ГАДЖЕВ ТАСЕВСКИ ДИМИТРОВ
ГОНЗО ЙОВОВ
РЕЗЕРВИ: РАБЕХ - ВАГНЕР – БИСТРОН - ХРИСТОВ - ДЕКО - ЗЕ СОАРЕС – МИТРЕВ
Защо Джеймс, също както и Мъри играят една и съща във всеки мач? Нима не разбират, че дори самите съзтезатели се отегчават от повтарянето на „собствената си игра”? Нима тези уникални треньори не гледат телевизия? Или просто в Левски си предават – прехващат болестното състояние аутизъм – когато вглъбени в собствената си простотия, отказват да се огледат и осмислят света наоколо...
А той не е никък лош! На първо време ще видят как наличните играчи в клуба разполагат с възможности да направят много повече, отколкото им се налага сега като тактическо поведение – ако изобщо безкрайния безидеен сериал е тактика. Вратаря ни има нужда да бъде наруган по повод несериозното отношение при изнасянето на топки и при отиграването на върнати към него топки! Прословутото му лигавене, бавене и изнервяне на противника е в тежест и на съиграчи и на публика. Първите два гола на Локо Сф са изцяло на сметката на вратаря ни, а ето това е и знак да се даде шанс на Митрев.
Защитната линия може да бъде подобрена. Няма полза от Рабех, Бистрон, Вагнер ... Играчите посочени от мен се познават, могат да бъдат пробвани и няма да се посрамят. Недостатък тук е участието им в офанзивен план – нямаме крайни защитници готови да подпомагат с включвания атаката...
Халфовата линия е ясна. Левски не бива да играе с двама дефанзивни защитника! Кой луд пуска Гаджев и Сърмов в игра заедно? Та това е отказ от търсене на победа! Вместо да се окопаваме и да рушим противниковата и своята си игра – можем да впрегнем Да Коща, Хичо и Тасевски с повече задачи в отнемането на топката, в пресата в центъра и в същото време да бъдат ударната сила при организацията на атаките. Дали няма да сме по-ефикасни с наситена средна линия от можещи да атакуват халфове? Тогава и Йовов може да върне назад и да чака и той моменти в които с бързи комбинации и техника „средните хора” на Левски да бъдат ударна вълна и да решават мачове. Във мача в Ловеч ще имаме поне 4-5 възможности за организиране на такива голови атаки, а и Мъри очаква Левски да играе същото което от негово време се знае. Какъв е смисъла да разцъкваме уж „контролираме играта”, а владеенето на топката да не ни осигурява предимство. В мача с Ч.море например, няколкото загубени топки от прекаленото владеене и разиграване можеха да ни изиграят лоша шега. По-добре да търсим голови атаки и да опитваме енергични нападателни действия и контратаки, отколкото да омагьосваме противника с безсъдържателно цъкане тип „в средата и назад...”.
Вярвам, че Гонзо напред знае какво да прави и от 2-3 положения, които би имал ще вкара поне 1, а отделно винаги двойката централни бранители на противника ще е ангажирана с него, което дава пространство на атакуващите ни халфове...
Голям страх ни тресе да опитаме нещо различно в организацията на играта! Едно голямо зло за всеки отбор във съвремения футбол е да бъде лесно предвидено поведението му. Всеки мач е различен, всеки противник има колективни и индивидуални предимства и недостатъци. Който си позволява да не отчита силните страни на противника стига до Беверен, Публикум, Тампере, Батэ, Жилина и т.н. Като добавим и спечелени мачове в които водехме и загубихме – Оксер, Херенвеен, Шалке 04 ... се потвърждава значението да познаваш противника и възможностите му да „гони” или „обръща” даден мач.
Смятам, че заравянето на главата в пясъка с мотив: „Ний дъ си играйм нашта си игра, пък прутивникъ ни нъ интирисува” е проява на простотия и дебелокожие! Не може да играеш едно и също с Беласица, Берое и Барселона! Така е във футбола – днес е важно разучаването на противника, напипването на слабите му места и създаването на обстановка за спечелване на конкретния двубой, чрез качествата на собствените играчи, колектив, тактически прийоми и т.н. Така е и в живота, в икономиката, в политиката и изобщо съобразяването с действителността и реалистичния подход в конкурентната борба е изключително важно в наши дни. За да победиш противника си, трябва да го познаваш. Както нас ни опознаха разни анонимници и с елементарните похвати на тактически прийоми заучавани във възраст юноши младша ...и ни побеждаваха почти с лекота.
Прехваления правилен футбол и изповядващите го лаици са ненужни днес на клуб, като Левски. Ние имаме традициони цености и не бива да робуваме на селския манталитет на стажанти, докоснали се до няколкоседмичен престой в някой гранд в Европа. Разполагаме с богат потенциал играчи от ДЮШ и цялата подкрепа на верните привърженици на Левски. Сегашния треньорски екип е длъжен да прогледне и да положи усилия да спечели идващите мачове с различни от познатите на противниците ни организация на игра и тактическа постройка. Разполагаме с достатъчно играчи да победим който и да е отбору нас категорично!
ULTRABLUE1973, много мразим дългите постове щот четем бавно, така че моля те пиши по-бавно, ако обичаш
Иначе с много неща не съм съгласен:
1.Състава - тъкъв състав си е жива абдикация от титлата и мога да го приема единствено като обиграване на някъв проектосъстъв за другия сезон. Доколко с такава игра заслужаваме титла е друг въпрос. Мен лично би ме задоволило едно тотално себераздаване и мачкане на свине, селтекси и сякви други, и евентуално купа, не знам как ще стане но трябва да се вярва... Съгласен съм за Генов и Минев в защитата. При средните хора няма да обсъждам състава - твоят вариант не е лишен от смисъл - но си мисля, че наличието на двама дефанзивни халфа далеч не означава дефанзивна игра. Просто е необходимо поне единия да е по-техничен, защото проблемите ни с изнасянето на топката са пословични от години. Примера е в близкото минало - Ричи и дедо Боре, с които надявам се не смяташ сме играли дефанзивно. Дефанзивен халф играе и Стенли, което не му пречи да вкарва доста голове и въобще да се включва при всяка атака. Спомням си и един мач с Хърватия, в който Балъков беше върнат пред защитата да изнася топката и това не му пречеше да участва активно в атака. Просто е необходимо поне един от двата централни халфа да не е дърво (другия може и в някаква степен трябва да е предимно разбивач) и тогава няма да куца нито дефанзивната, нито офанзивната игра. В нападение нямаме много опции. Явно е, че на Гонзалдо му трябва повече подкрепа от някой по-бърз и креативен нападател.
2.Относно това, дето тактическата дисциплина ограничавала свободата на изява - повярвай ми това последното е въпрос на възможности. Иначе казано: който го може - го може! Ако си перде като Кривия, малко луд като Йовов, боец като Гонзо никаква тактика не може да ти попречи да направиш нещо нестандартно. Просто трябва да имаш психиката да бъдеш себе си на терена, да се абстрахираш от напрежението, да играеш дори за удоволствие като едно време в махалата, да пребориш страха от грешката и реакцията на трибуните. Трябва да имаш техниката и физиката, разбира се - иначе горното губи смисъл. В атака водеща е импровизацията и именно нестандартното е това, което обърква противника. За мен тактиката е водеща при дефанзивната игра и тук уменията, които се изискват са много по стандартни - заставане, устойчивост в единоборствата, сръчност, комуникация със съотборниците и т.н. но тук импровизацията не е препоръчителна и направо си е вредна.
3.Относно това дали да съобразяваме тактиката си с противника или да играем нашта си игра - истината е някъде по средата. Цял свят играе 4-4-2 с леки вариации, очевидно броят на защитниците не може да се пипа щото при схема с 3-ма отзад и един Вихрен ще ни напълни кошницата. Ако говорим за наситена средна линия не виждам защо това да не се постига с втория нападател, който в определени периоди от мача може да се връща и да уплътнява халфовата линия. Далеч съм от мисълта, че футболното разузнаване е излишно, но схемата не трябва да се променя коренно в зависимост от силните страни на противника, по-скоро трябва да се търсят вариации на базата на разликата в персоналните качества на наште футбалери. Например: на бързо крило - бърз и повратлив бек, на добър плеймейкър - дефанзивен халф тип "конска муха"(цитати - само съгласно Закона за авторското право), на висок таран играещ добре с глава - сходен като физика централен бек. Стила на игра на съперника също изисква съответни изпълнители от наша страна, но не и генерална промяна на схемата. Между другото 4-4-2 предлага нелоши вариации, било то в зависимост от противника, в зависимост от това дали пазиш резултат или търсиш промяна, дори при двете фази на играта - атака/защита. Ако гледаш внимателно телевизия, както ти съветваш треньорите на Левски, ще видиш, че няма отбор от що годе сносно първенство, който да променя драстично тактиката си в зависимост от съперника, с изключение на форсмажорни обстоятелства, като например: 0:3 - няма значение, но 1:2 е равно на класиране и остават десетина минути до края. С две думи - разликата се търси с различни изпълнители, доколко ние ги имаме е друг въпрос.
Иначе - бъди здрав и възпитавай малкия в Синята религия, някак трябва да го пазиш от всичките сълзи, сополи, урина, ликвор, ушна кал, фекалии и сякви секрети дето се леят чат-пат във форума и не само
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
направих го преди месеци и го сложих в рамка мислех да го подаря на Гонзо 
