ПЕТКОВ
БАЛТАНОВ МИЛИЕВ ГЕНЕВ МИНЕВ
ДА КОЩА ГАДЖЕВ ТАСЕВСКИ ДИМИТРОВ
ГОНЗО ЙОВОВ
РЕЗЕРВИ: РАБЕХ - ВАГНЕР – БИСТРОН - ХРИСТОВ - ДЕКО - ЗЕ СОАРЕС – МИТРЕВ
Защо Джеймс, също както и Мъри играят една и съща във всеки мач? Нима не разбират, че дори самите съзтезатели се отегчават от повтарянето на „собствената си игра”? Нима тези уникални треньори не гледат телевизия? Или просто в Левски си предават – прехващат болестното състояние аутизъм – когато вглъбени в собствената си простотия, отказват да се огледат и осмислят света наоколо...
А той не е никък лош! На първо време ще видят как наличните играчи в клуба разполагат с възможности да направят много повече, отколкото им се налага сега като тактическо поведение – ако изобщо безкрайния безидеен сериал е тактика. Вратаря ни има нужда да бъде наруган по повод несериозното отношение при изнасянето на топки и при отиграването на върнати към него топки! Прословутото му лигавене, бавене и изнервяне на противника е в тежест и на съиграчи и на публика. Първите два гола на Локо Сф са изцяло на сметката на вратаря ни, а ето това е и знак да се даде шанс на Митрев.
Защитната линия може да бъде подобрена. Няма полза от Рабех, Бистрон, Вагнер ... Играчите посочени от мен се познават, могат да бъдат пробвани и няма да се посрамят. Недостатък тук е участието им в офанзивен план – нямаме крайни защитници готови да подпомагат с включвания атаката...
Халфовата линия е ясна. Левски не бива да играе с двама дефанзивни защитника! Кой луд пуска Гаджев и Сърмов в игра заедно? Та това е отказ от търсене на победа! Вместо да се окопаваме и да рушим противниковата и своята си игра – можем да впрегнем Да Коща, Хичо и Тасевски с повече задачи в отнемането на топката, в пресата в центъра и в същото време да бъдат ударната сила при организацията на атаките. Дали няма да сме по-ефикасни с наситена средна линия от можещи да атакуват халфове? Тогава и Йовов може да върне назад и да чака и той моменти в които с бързи комбинации и техника „средните хора” на Левски да бъдат ударна вълна и да решават мачове. Във мача в Ловеч ще имаме поне 4-5 възможности за организиране на такива голови атаки, а и Мъри очаква Левски да играе същото което от негово време се знае. Какъв е смисъла да разцъкваме уж „контролираме играта”, а владеенето на топката да не ни осигурява предимство. В мача с Ч.море например, няколкото загубени топки от прекаленото владеене и разиграване можеха да ни изиграят лоша шега. По-добре да търсим голови атаки и да опитваме енергични нападателни действия и контратаки, отколкото да омагьосваме противника с безсъдържателно цъкане тип „в средата и назад...”.
Вярвам, че Гонзо напред знае какво да прави и от 2-3 положения, които би имал ще вкара поне 1, а отделно винаги двойката централни бранители на противника ще е ангажирана с него, което дава пространство на атакуващите ни халфове...
Голям страх ни тресе да опитаме нещо различно в организацията на играта! Едно голямо зло за всеки отбор във съвремения футбол е да бъде лесно предвидено поведението му. Всеки мач е различен, всеки противник има колективни и индивидуални предимства и недостатъци. Който си позволява да не отчита силните страни на противника стига до Беверен, Публикум, Тампере, Батэ, Жилина и т.н. Като добавим и спечелени мачове в които водехме и загубихме – Оксер, Херенвеен, Шалке 04 ... се потвърждава значението да познаваш противника и възможностите му да „гони” или „обръща” даден мач.
Смятам, че заравянето на главата в пясъка с мотив: „Ний дъ си играйм нашта си игра, пък прутивникъ ни нъ интирисува” е проява на простотия и дебелокожие! Не може да играеш едно и също с Беласица, Берое и Барселона! Така е във футбола – днес е важно разучаването на противника, напипването на слабите му места и създаването на обстановка за спечелване на конкретния двубой, чрез качествата на собствените играчи, колектив, тактически прийоми и т.н. Така е и в живота, в икономиката, в политиката и изобщо съобразяването с действителността и реалистичния подход в конкурентната борба е изключително важно в наши дни. За да победиш противника си, трябва да го познаваш. Както нас ни опознаха разни анонимници и с елементарните похвати на тактически прийоми заучавани във възраст юноши младша ...и ни побеждаваха почти с лекота.
Прехваления правилен футбол и изповядващите го лаици са ненужни днес на клуб, като Левски. Ние имаме традициони цености и не бива да робуваме на селския манталитет на стажанти, докоснали се до няколкоседмичен престой в някой гранд в Европа. Разполагаме с богат потенциал играчи от ДЮШ и цялата подкрепа на верните привърженици на Левски. Сегашния треньорски екип е длъжен да прогледне и да положи усилия да спечели идващите мачове с различни от познатите на противниците ни организация на игра и тактическа постройка. Разполагаме с достатъчно играчи да победим който и да е отбору нас категорично!
