rkk написа:
Това че си прасе, не значи, не винаги грешиш. Много е прав

И затова говоря, че основната маса на стадиона по неговите критерии са "supporters" - т.е. за да се пълнят трибуните, основни фактори са играта на отбора и удобството да идеш на мача като "бял" човек и т.н.
Давам пример - неска се уговорих с двама колеги (момче и момиче) да ходим на мача със Славия. Явно им се ходи, явно им е интересно, приятно, щом се съгласиха веднага, но знаете ли какво им липсва - липсва им онази щипка тръпка, с която едни се раждат, а други постепенно придобиват - тръпката, заради която не те интересува толкова мача, колкото подкрепата към любимия отбор. От моя гледна точка това е разликата между "supporters" и 'ultras'. Дайте им шанс магията да ги завладее и те да станат като нас, преди да ги наречете туристи, семкари и т.н. Защото ако бях от София, може би и аз щях да мина през ниво 'supporters'. Но не би, съдбата беше решила да гледам отбора близо 10 години (с малко изключение срещу Юве, но тогава не съм бил достатъчно голям, за да усетя) по телевизията, да науча постепенно песните, за да може като на филмова лента през главата ми стотици пъти да преминава моментът, в който ще ида да гледам мач на живо в сектор Б и никъде другаде, ще се съдера от пеене, а накрая ще се прибера доволен вкъщи поради факта, че просто съм бил част от свещения сектор, независимо дали сме били или не....
И при мен нещата се препокриват. Много добре си спомням как след победа футболистите отиваха пред 'Б' сектор и заедно с публиката пееха песни и буквално си мечтаех, че и аз един ден ще бъда част от тази синя лавина, целия този поход в Европа и мачовете с лит(*кс-етрополе ми дадоха цялата доза адреналин за която всеки човек може да си мечтае. Но идва един момент на разочарование, когато отидеш на мач и си с още 500 човека, като по-голяма част от тях приличат на наркомани, клошари или просто се чудят кого да пребият и човек почва да се чуди какво подяволите прави тук, като прибавим към това и некадърността на футболистите, липсата на лидери в отбора ( човека заради когото да идеш на мач ) и това, че са едни пълни лекета и ето ви причините нормалния човек да не ходи на мач. Ако трибуните са пълни никой няма да му обърне внимание на мача, просто като го грабне тази магия на публиката последното нещо което гледа човек е самият мач. Не ми пука дали падаме или бием, аз не съм фен на Левски защото моя отбор през половината време е шампион, може да звучи като глупост, но като малък бях фен на феновете. И след като всичко около теб е посредствено няма как да се получи каквото и да е. Лидер на феновете да е някаква смешна пионка, най-мощната група да обижда футболистите, да нямаме една нова песен от 10 години и т.н. и да се заблуждаваме, че сме някой. Б България сме на едно ниво с Македония ( чети Западна България ), всички други са колосално пред нас. ( може би само мамалигарите са някакво средно ниво )
Според има само два начина за излизане от кризата, единия е отбора да се вдигни, пак да направи нещо голямо и публиката отново да се върне, или ние самите да ходим по 10 000 на мач, независимо от представянето на футболистчетата, но и двете неща ми изглеждат доста нереални. ( най-голямата ни грешка беше, че позволихме изграден и успял отбор да бъде разпилян, и вместо да задържим инерцията да ходим по много хора на мачове, станахме максималисти - "ооо, тия падат от Тампере, какво да им гледам"... скапа се публиката, скапа се отбора и сега не виждам изход. Деветдесете години не бяха леки за отбора, имаше доста издънки подобни на тези сега, може да се каже, че дори липсваха успехи, но публиката не се отказваше и ходеше на мачове, за разлика отсега.