Проблем определно има от двете страни. Аз почнах да се занимавам с барманство скоро, ми за толкова малко време, толкова много хора (включително шефа ми) не са ми обяснявали как точно бих могъл да открадна. Всеки ти дава акъл как можеш да откраднеш и шефа ти го приема за нормално, но аз не можах... веднъж не успях да върна 7,30лв на един клиент -напусна завдението и имаше голяма опашка, не можех да го викна, а и очаквах да се върне - и се чувствах супер зле няколко дена.
Според един от законите на Римската империя да откраднеш за да се нахраниш не е подсъдно. Е, като шефа ми иска да му стоя по цял ден и да работя, но ми предлага да имам само кафета, реших, че мога да продам "мойте" кафета и с парите да си купя сандвич. Направих го няколко пъти, защото от мен се очаква да стоя по 11часа(при уговорено време 6 часа). Няма как. Изобщо да не говорим, че става въпрос за заплата от 400лв и един тон скрити(неизречени през първата седмица) задължения. Колкото повече работих и давах от себе си, ставах по - добър и по - бърз, толкова повече задължения се намираха, заплатата ми не мръдна с една стотинка нагоре, а критиките и новите задължения идваха, че даже и персонал съм му обучавал. Питайте дали ми е мръднала заплатата. Бях ли оценен ? Не. При тия условия, аз си хванах шапката и "дим да ме няма", както се пее в песента, но това защото знам, че мога да си намеря работа веднага, а другите, дето им е по - трудно ще стоят и ще крадат. Не защото заплатата е малка, а защото задълженията се увеличават, заедно с критиките и работното време, само заплатата стои ... някъде там.
В случая на търговище съм сигурен, че не е така щото за 1000лв лично съм готов да работя по 12 часа (и съм го правил). Въпроса е, че като цяло работодателят очаква малко по - малко да ти качва изброените горе неща, но не и заплащането. Ако трябва да си гледам децата ще крада - нагло, безочливо и до край, още повече ако труда ми не е оценен.
Четеме книги за перфектни работодатели и работни среди и си казваме, че е в манталитета ни да крадем, ама не е така. Когато работната атмосфера, заплатата и изискванията получат някакъв баланс, тогава ще се спрат и кражбите. Защото това е начина на слабия да се бори с подмолни действия, скрит в ъгъла. Той не може да щракне с пръсти и да каже на "чорбаджията" увеличи ми заплатата.
НЕ оправдавам такива действия, миналото определя бъдещето и който е стигнал до ситуация да краде, вярвам, си е виновен сам, просто се опитвам да ви(на работодателите сред вас) покажа какво е от другата страна. Какви са причините за кражба, каква е "болестта", защото самото действие е по - скоро симптом на тежката болест - недооценяване на труда и личността, която работи за вас.
Пак казвам, сигурен съм, че при вас нещата не стоят така. Въпросната може да е искала просто да открадне, има ги и такива, но като цяло смятам, че причината е, че хората просто искат да получат онова, което смятат, че заслужават за дарените от тях труд и време.
_________________ Престъпление от страст.
|