Борбата с рушветите опасна за джобаАко Франц Кафка живееше у нас в началото на ХХI век, нямаше да му се налага да измисля сюжети за черния си роман "Процесът". Парадоксите на родната действителност могат да сложат в джоба си фантазиите и на най-извратеното съзнание. Патилата на храбрия архитект Георги Янев с крадливи чиновници трябва да са обеца за ухото на всеки наивник, дръзнал да се бори срещу корупцията по тези географски ширини.
Преди 18 месеца Янев в изблик на неспокойна гражданска съвест подава сигнал в полицията, че шефът на отдел "Усвояване на средства от ЕС" в пътния фонд Любомир Лилов му иска 50 хиляди лева, за да съдейства за преобразуването на 200 декара земеделска земя в промишлена в търновското село Леденика. Прокуратурата му осигурява 15 хиляди в белязани банкноти, а архитектът тегли заем, за да допълни първата вноска от 25 бона. Следва ювелирна акция на полицията, чиновници с белезници, снимки по вестници и почетна награда от тогавашния вътрешен министър Румен Петков.
Неочакваната развръзка идва по време на съдебното дело.
Лилов си признава, но въпреки това се отървава с условна присъда, тъй като прокуратурата разсеяно е объркала текста на обвинението срещу него.
Неговият подчинен Иван Владимиров получава 4 години затвор.
"Истинско безобразие е Лилов, на когото дадох парите в ръцете, да се отърве с условна присъда, а Владимиров, когото съм виждал само веднъж - да бъде осъден на затвор", кършеше ръце архитектът. От мотивите към присъдата на Апелативния съд пък
над главата на Георги Янев започва да виси заплахата той да бъде изправен като подсъдим за това, че е изкушил с паричната сума висшия чиновник.
"Няма съмнение, че Янев е предложил дар, тъй като не е бил изнудван", пишат съдиите. Архитектът вече трепери, че може да отиде в затвора за 6 години и да бъде глобен до 5 хиляди лева. Междувременно фирмата, която го е наела за инвестиционния проект в Леденика, се отказва от услугите му, а документацията на начинанието замръзва между институциите.
Една беда никога не идва сама - и се оказва, че Янев ще изгори и с 10-те хиляди лв., с които е подпомогнал МВР за операцията по залавянето на рушветчиите. Главният прокурор Борис Велчев лично му обяснил, че
парите не могат да му бъдат върнати, тъй като след като са дадени за подкуп, са превърнати във веществени доказателства по делото. Така светлият пример, който даде Янев, го изправи пред коренно нова житейска хипотеза -
да се бои от отмъщението на разкритите разбойници, един ден да се озове на подсъдимата скамейка като подбудител към престъпление, да загуби работата си и да изплаща заем, взет за благото на МВР и прокуратурата. За същото Висоцки пee в една песен: "Кажи "мерси", че си все още жив!" Сега клетникът горчиво се кае, че е повярвал на приказката, че България е държава, а не територия под попечителството на мафията. И се заканва да заведе дело в Европейския съд по човешките права в Страсбург. Въпреки че е по-добре да опише историята си и да кандидатства за Нобелова награда за литература. Тъжната история на архитект Янев всъщност е предупреждение към всеки следващ Дон Кихот как може да бъде смлян в мелницата на съдебната система. Както се казва в американските филми с каскади: "Този номер не го правете вкъщи!"