air_J написа:
Изказването ми се базира на неоспоримият факт, че който плаща, той поръчва музиката, което и ти си отбелязал. Разликата специално за родната картинка е такава, че големите играчи изобщо не ги ебе кой ще избере простолюдието да управлява, защото така или иначе си цакат каквото и на когото трябва и изобщо не ги закачат, а честно казано дори да се опитат да ги закачат ме съмнява да имат какъвто и да било успех, освен ако премиер на България не стане един Владимир Путин, например.

Дадох ти пример с Лукойл - мислиш ли, че ги ебе кой е на власт? И мислиш ли, че който и да дойде на власт някога ще ги закачи? Щото аз не го мисля.

Също така не мисля, че наливат кой знае какви пари в определени партии, а и да го правят бъди сигурен, че си ги връщат многократно, че и с лихвите.

Пък и специално в България откак станаха поне на теория демократични изборите не е имало нито един победител, за когото да не беше ясно, че ще спечели - и СДС, и БСП после, СДС пак, НДСВ, БСП (тук имаше интрига с кого точно ще се коалират, иначе всеки знаеше, че те печелят изборите), ГЕРБ... така че едва ли на предишните избори са се наляли чак толкова пари в губещи каузи, освен май случаят с партията на Ковачки, но по тази тема има доста по-компетентни от мен лица във форума, така че няма смисъл аз да взимам отношение.

1. Лукойл е възможно най-драстичния пример, който можеше да дадеш. Колко "групи със специален интерес" са толкова богати и влиятелни като Лукойл? Има много други, които са много по-слаби от тях с които избран от нас политик може да се справи. Именно това имах предвид когато ти отговорих предишния път.
2. В България наистина няма истински избор от гледна точка на политически формации, което е и вроден проблем на демокрацията (много други държави имат същия проблем). Изхождайки от тези обстоятелства аз не искам даден политик да защитава моята кауза защото е готин пич и патриот, а защото чрез моята група със специални интереси ще получи достъп до "кацата с меда". Не искам нито да ме харесва, нито да ме обича, а само да ми свърши работа.
3. (Полу-)Абсолютната монархия и еклесиастичната република са истински алтернативи на демокрацията. В днешно време в Европа обаче, държава от първия тип е само Лихтенщайн, а от втория Ватикана. Споменавам това само като вариант, но не искам да влизам по-дълбоко от това защото разговора ще стане ненужно теоретичен. Книгата на икономиста от австрийската школа Ханс Херман Хопе 'Демокрацията: Богът Който се Провали" хвърля малко повече светлина върху тези въпроси.