forum.levski.com

"...Обаче по общи, па и по всички въпроси той допускаше критика, отнасяше се с уважение към чуждото мнение и отстъпваше от своето, ако намираше, че не е прав. Фанатик не беше и надали имаше по-свободолюбив човек в днешната епоха. Искаше свобода за всички, в това число и за турците, но с условие да си живеят настрана.
В частичните беседи говорехме повече на политически теми, а Ботев ни разправяше как живеят хората в другите страни; особено му харесваше Швейцария и Белгия. Говореше и за маджарите, които почиташе, а така също и за техния герой Кошут. От италианците обичаше много да ни разправя за Гарибалди и Мацини.
Не врваше в никое правителство, а румънскто не смяташе за нищо, като казваше, че румъните още нямат идея за за самостоятелно държавно управлене.
Обичаше много героите. Като станеше дума за Мацини, Гарибалди и други - говореше с възторг. Също така говореше и обичаше нашите юнаци, като Раковски, Чавдар, Левски. Често декламираше: "Кой не знае Чавдар войвода?" Сравняваше нашите герои с европейските революционери. Римляните наричаше варвари.
За Бакунина говореше като за писател, а също и за Некрасова, когото обичаше. Според Ботева такива писатели като Бакунин, Чернишевски, Некрасов щели да подготвят руското общество за по-добро бъдеще...
...Често казваше:
- Дядо Малтус е малко остарял и отживял а този (за Чернишевски) е нов.
Чернишевски му беше един от любимите писатели, като ни казваше, че според този писател животът трябва да се нареди по такъв начин, че всеки да има облаги от него. Тургенева смяташе за легален, а Писарева* също обичаше. За Добролюбов не помня да ми е говорил. Нечаева** обичаше като революционер и другар, като се водеше по неговите идеи. Споменавал ми е, че краят на Нечаев бил нещастен.
Думите "собственоста е кражба"*** му бяха като "добро утро" и "добър ден". Не смяташе за престъпление, ако собствеността се наруши в името на някоя благородна цел, и той я нарушаваше, за да нахрани своите гладни другари, или пък за делото, но никога за себе си. Той често оставаше гладен, като даваше и последната си пара на другарите си.
Да са го канили на някакъв събор на бакунистите през 1875 г. не съм чувал. Много често говореше за славянска конфедерация, като понякога по цели нощи прекарвахме в разговор.
...Що се отнася до личността на Ботев мога да кажа следното: той беше в много добри отношения с с емигрантите руси, като често посещаваше и поляшкия клуб.
Обичаше нихилистите, като ги разбираше според Чернишевски. Никога не се обръщаше презрително към група, която се бори срещу съществуващия ред..."

Защо България трябва да се откаже от АЕЦ "Белене"
в. "Дневник"

България страда от липса на информиран обществен дебат за строежа на АЕЦ "Белене". Дискусиите се ограничават до декларативни изказвания за енергийна сигурност, а важните решения се взимат непрозрачно и набързо. Притеснително е, че проект на стойност една четвърт от българския БВП пренебрегва дори елементарна икономическа логика, а е защитаван от политиците с пет мита.

Мит 1: Ще произвежда евтино електричество

АЕЦ "Козлодуй" и други стари централи наистина произвеждат евтин ток, но това е само защото огромните първоначални разходи по строежа не са включени в цената. Стойността на един мегават час включва само оперативни разходи, разходи за гориво и обработка на отпадъците. Основният фиксиран разход отсъства от цената.

АЕЦ "Белене" обаче няма как да произвежда евтин ток. Според Международната енергийна агенция при изравнените разходи (LCOE) в Чехия, Словакия и Унгария цените варират между €51 и €80 за мегават час (International Energy Agency, 2010). Ако приемем сходни изравнени разходи за България, то тогава "Белене" ще трябва да продава тока си на цена между променливите (€21) и пълните си разходи (€51 - €80). Това е между 3 и 10 пъти повече, отколкото АЕЦ "Козлодуй" продава тока си на регулирания пазар, където реализира 59% от електроенергията си.

Ако правителството наистина желае частен европейски инвеститор да се включи в проекта, тогава трябва да преразгледа регулацията си на енергийния пазар. Единият вариант е ДКЕВР изцяло да спре да определя цените на тока на едро, но тъй като регулираните цени са изкуствено ниски в България, може да се очаква сериозното им повишение след такъв ход.

Втори вариант е ДКЕВР да регулира на базата на променливите разходи на АЕЦ "Белене" (в Чехия например са около €17/мВтч). Но това ще обезсмисли инвестициите в други източници с по-високи променливи разходи като въглища (€33) и газ (€53). Освен това означава, че частните инвеститори никога няма да си възвърнат огромната първоначална инвестиция в ядрената централа.

Трети вариант е цената на тока да е равна на пълните разходи за производство (€51 - €80), което със сигурност би привлякло инвеститори. Но след като нерегулираните индустриални цени (€46.53 за първите 6 месеца на 2010 ) са по-ниски от пълните разходи за производство, тогава данъкоплатците ще трябва да покрият разликата и да субсидират строежа на централата.

Мит 2: Ще задоволи растящите енергийни нужди на страната

Да строиш 2 гигавата ядрена централа, за да разрешиш фиктивни енергийни проблеми, е лошо планиране. Първо, не се очаква съществен ръст на потреблението на електричество. Според НЕК потреблението няма да расте с повече от 1.2% годишно до 2020 г. Вместо нови мощности трябва да се подобрява енергийната ефективност на страната, която е близо 6 пъти по-лоша от средната за ЕС според Евростат.

Ако българската икономика работеше на средните нива за ЕС, то годишните спестявания на енергия щяха да са равни на произведеното от 16 централи като АЕЦ "Белене" (по последните налични данни за 2008 г., като приемаме, че "Белене" ще произвежда сходно ниво на електричество като АЕЦ "Темелин" в Чехия).

Второ, далеч по-лесно е стотици малки фирми да търсят финансиране за собствените си ВЕИ проекти, отколкото бедна държава с посредствен кредитен рейтинг да намери до €9 милиарда за два атомни реактора.

Трето, възможността България да внася ток, ако проектът АЕЦ "Белене" не се осъществи, ненужно се представя като нещо срамно. В момента страната си осигурява 70% от общото енергийно потребление чрез внос. През 2009 девет държави от ЕС са консумирали повече ток, отколкото са произвели, средно с около 11% дефицит.

Ако България не построи АЕЦ "Белене" и вместо това при 1.2% годишен ръст на потреблението поддържа сходен дефицит, то инвестицията от €6.4 - €9 милиарда ще стигне да го покрие за следващите 27-36 години (предвид цените на Cal16 Phelix фючърси от 10 ноември на Европейската енергийна борса). Без "Белене" държавата няма да се обременява с огромния разход, а потребителите ще имат интерес да подобрят енергийната си ефективност.

Мит 3: Ще изнася електричество

Никой не може да предскаже какво ще е търсенето на електричество, когато АЕЦ "Белене" е готова. Централата е прекалено голяма за нуждите на местния пазар и ще се разчита на износ. Но докато съседните държави бързо покачват мощностите си, е неразумно да очакваме България да продължи да изнася ток със сегашното или нарастващо темпо. На Балканите има големи проекти в строеж за над 8500 мВт. Неотдавна и Турция подписа с "Атомстройекспорт" за строеж на 4800 мВт, така че след 10 години е малко вероятно някой да внася ток от България.

Далеч по-удачно ще е България да се откаже от "Белене" и всички съпътстващи рискове, като се фокусира върху удължаване на живота на V и VІ блок на АЕЦ "Козлодуй" или участие в проектите на други страни. Много по-евтино и гъвкаво би било да участва в румънското разширяване на АЕЦ "Черна вода" или в турската атомна експанзия срещу изкупуване на електричество на фиксирана цена.

Мит 4: Ще гарантира енергийната сигурност на България

Ако енергийна сигурност е диверсификация на трасетата и доставчиците на енергия, то АЕЦ "Белене" не изпълнява задачата. Държавата сключва договор с руски подизпълнител, който ще строи централа по руска технология, захранвана с руско гориво. Ако е намаляване на зависимостта от внос на енергийни ресурси с "нестабилни и неуправляеми цени", то отново не изпълнява задачата. Цената на урана през 2006 е $40, през 2007 стига върха си от $138, за да падне до $50 днес. Стабилни цени няма.

В последния проект на енергийна стратегия "енергийната сигурност е елемент на националната сигурност и предпоставка за икономическа стабилност" (юни 2010). Не е ясно обаче как АЕЦ "Белене" ще допринесе за икономическата стабилност на страната. Икономистът Георги Ангелов отдавна предупреди за истинската опасност от една държавна гаранция.

Това ще означава за инвеститорите, че България на практика е взела този заем, което ще нанесе сериозен удар върху кредитния й рейтинг, държавните облигации, а оттам непреките разходи по централата е трудно да се изчислят. Засега добра новина е, че министърът на финансите отказва да даде такава гаранция.

Мит 5: Вече са похарчени 1.2 млрд лв.

Похарченото за АЕЦ "Белене", оценявано на 1.2 - 2 млрд. лв. - предимно за консултанти и оборудване, би било загубено, ако проектът се прекрати на този етап. В поведенческата икономика това се нарича пилеене на пари. Всяка рационална инвестиция изисква периодично оценяване на доходността и ако очакваните печалби са отрицателни, проектът се прекратява и така се намаляват щетите. А държавата се държи като пристрастен комарджия, който залага жена си и децата си, за да си върне проиграната къща.

Заключение

Не за първи път финансови прогнози за ядрена централа се оказват фрапиращо грешни. Финландският реактор в Олкилуото, първоначално оценяван на €2.5 млрд. и планиран за пускане през 2010, закъснява с 4 години и вече струва над €5.9 млрд. В Индия последните 10 реактора са стрували три пъти повече от предвиденото. В САЩ при 52 от реакторите средното надвишаване на бюджета е било 420%.

Добре подготвени правителства са строили атомни централи само за да открият години по-късно, че са направили много скъпа грешка. Например Великобритания през 60-те години изпитва остър дефицит на електричество, довело до спиране на тока и впоследствие до избирането на лейбъристки кабинет през 1964. Новият министър на енергетиката Фред Лий, явен поддръжник на ядрената енергия, решава да построи пет реактора, твърдейки, че ще осигури евтино електричество и ще гарантира износ.

"Мисля, че ударихме джакпота", заявява той. 40 години по-късно британският икономист Джон Кей описва политиката на Фред Лий като "най-лошото икономическо решение, правено някога от богата държава". Всеки реактор отнема средно по 20 години за строеж и още 30, преди да достигне планираното производство. Междувременно разходите по строежа надвишават с £50 млрд. предвидените.

А когато реакторите са приватизирани от British Energy (днес EDF) през 1996 г., британското правителство получава само £1.9 млрд. Както Кей отбелязва, ако това се беше случило на търговска фирма, щеше да представлява най-голямата загуба в историята на бизнеса изобщо. Кей заключава, че "в продължение на 20 години след изказването на Фред Лий правилното търговско решение беше да се забравят похарчените милиарди и да се изостави проектът".
Все още не е късно България да се откаже от АЕЦ "Белене".

* Текстът е от последния брой на бюлетина на ИПИ "Преглед на стопанската политика", със съкращения

Анархистите са едни от ударените от червените след 1947г.
Само за справка с подобни убеждения е бил водачът на Преображенското въстание Михаил Герджиков.
Има податки и за Гоце Делчев, но за него е доста спорно. Аз лично не съм съгласен, но все едно...

Интересно ми какво мислят затова форумните анализатори:

http://www.ideyazabulgaria.org/index.php?option=com_content&view=article&id=55&Itemid=117