Аз говоря за някаква книга ли...де да знам..мемоари ли е писал..еба ли го...поне за мен това което прочетох е ново..и хронологично и с подробности...и имам чувството че е истина
На който му се четат дълги постове,да заповяда...ако е поствано това преди време,а аз не съм разбрал...някой да го изтрие .....
Цитат:
В края на ноември 2008 г., когато лит(*кс-етрополе отново възглави класирането, ми позвъни Николай Ишков. Познавах този човек от миналото чрез прекрасния български актьор Сотир Майноловски. Николай дойде и още с влизането заяви: "Има две момчета, които искат да купят лит(*кс-етрополе. Близки са до правителството. Знаеш, че винаги идвам със сериозни предложения."
Казах му, че Митал е поставил условие да бъде обезпечена сумата от минимум 10 млн. евро, в която влизат обратното изкупуване на хвостохранилището за около 6,3 млн. евро, текущите дългове на клуба, както и други плащания, за да може да приключи сделката. Обясних, че нито Митал, нито който и да е от неговия екип искат да получат пари за акциите на лит(*кс-етрополе, а искат да компенсират средствата, предоставени от "Кремиковци" за покупката на лит(*кс-етрополе.
В този случай Митал постъпи благородно и разумно. Той настояваше сделката за лит(*кс-етрополе да стане още през зимата на 2008 г., когато под натиска на Петър Димитров трябваше да осигури 10 млн. евро в комбината. Самият той не разбираше и не знаеше, че тези искания са само част от замисъла на групата Станишев - Димитров да овладеят "Кремиковци". И че след тези 10 милиона щяха да постъпят нови ескалиращи искания.
Така или иначе цената бе определена, структурата на плащанията също. Това даваше възможност наистина да се извърши една разумна сделка.
Николай Ишков почти веднага каза, че "момчетата" са готови да дадат 7 млн. евро
и може би ще се съгласят и на нещо повече. След около седмица се състоя първата среща между мен и споменатите момчета. Оказа се дуетът Димитър Борисов и Иво Иванов, специалисти по отпадъците, владеещи концесии за събиране на боклука в редица български общини. В голяма степен ме учуди, че Борисов и Иванов приеха почти всички искания на Митал. На 13 януари 2009 г.от името на фирмата "Титан Интернешънъл Холдинг" Иво Иванов изпрати специално писмо до Прамод Митал и до Ашок Агарвал, в което потвърди, че са готови да заплатят сумата от между 10 и 11 милиона евро. В рамките на тази сума те поемаха да върнат обратно заложените по сделката земя под хвостохранилището и общежитие № 60. Дуетът Борисов - Иванов поиска да придобие 100% от лит(*кс-етрополе и също така, че са готови да поемат и задълженията и отговорността за финансирането на самия клуб.
Беше сключено предварително споразумение, в което бяха описани всички задължения и ангажименти на страните. Направихме отделна проверка на "Титан Интернешънъл Холдинг". Към края на 2008 г. имаше приходи, които даваха основание да се смята, че е в състояние да издържа лит(*кс-етрополе. Освен дейностите, свързани с боклука, "Титан Интернешънъл Холдинг" разполагаше и с не малко имоти, придобити по различни пътища от държавата, които бяха на значителна стойност.
Такива бяха например 770 декара земя и плаж около гр. Бяла (получени от правителството на Станишев чрез заменка), такива бяха имоти в центъра на София. Тези имоти можеха да бъдат обезпечение на сделката за лит(*кс-етрополе. Проверката ни показа също така, че двамата разполагат с немалка недвижима собственост в центъра на Лондон. Независимо от начина, по който всичко това беше придобито, и Митал, и всички ние, които се занимавахме с тази сделка, получихме увереност, че нещата ще се случат съгласно правилата на нормалния бизнес.
Няколко причини ни накараха да приемем офертата на двамата. Първата причина беше, че към януари 2009 г. вече нямахме много други избори. Милиардерът Константин Жеваго и неговите представители в България информираха правителството през октомври 2008 г., че се отказват от проекта "Кремиковци" и съответно от проекта лит(*кс-етрополе. Изгонени бяха с публични действия потенциални инвеститори от Персийския залив. Самият Прамод Митал, който контролираше акциите на лит(*кс-етрополе, нямаше никакъв интерес да се занимава с каквото и да било на територията на страната, още повече с футбол. Прокурорът (б.р.- Р. Василев), продължаваше да укрива книгата на акционерите на лит(*кс-етрополе.
Втората причина бяха финансовите потребности на лит(*кс-етрополе. Ние приключихме 2008 г. с печалба. Но след отнемането на лиценза за участие в Шампионска лига лит(*кс-етрополе не разполагаше с големи средства за развитие. Цялата 2008 г. клубът се развиваше изключително със собствени средства, без нито 1 лев помощ, както от собственика Прамод Митал, така и от други източници. Очакванията, че ще получим значителни средства, от това, че станахме шампиони, бяха посечени от действията на правителството на Сергей Станишев.
Третата причина беше съгласието на дуета Борисов - Иванов да поеме финансовите ангажименти на клуба от 27 януари 2009 г. и да приемат тази дата като дата, от която всички задължения преминават върху "Титан Интернешънъл Холдинг".
След 1 януари хората на "Титан" влязоха реално в управлението. Те определиха втори изпълнителен директор, който да подписва всички документи за приходи и разходи на лит(*кс-етрополе. Новите инвеститори започнаха да дават макар и минимални средства. От януари изпълнителен директор вече бяха не само Александър Тодоров, определен от мен, а и Венцислав Живков, определен от "Титан".
През този период Борисов и Иванов влязоха в Надзорния съвет на лит(*кс-етрополе и направиха финансов одит. Двата месеца бяха напълно достатъчни, за да се видят всички финансови резултати - задълженията, приходите и разходите. Като обявиха публично задоволството си от сделката, новите собственици освободиха от отговорност Надзорния и Управителния съвет на лит(*кс-етрополе без каквито и да било претенции. Толкова по-разочароващи бяха публичните изявления на Борисов - Иванов след април 2009 г., които безцеремонно и грубо започнаха да лъжат, че наследили задължения, които допълнително открили.
В тази връзка ми се иска да цитирам заключенията на съдебно-счетоводната експертиза, проведена през март 2011 г. по мое искане, която провери всички факти, и счетоводни данни по време на управлението на клуба през 2008 г. Ето точния текст по задача №3 на експертния съдебен счетоводител: "Към 31.12.2008 г. дружеството е приключило финансовата година с печалба в размер на 2,8 милиона лева, но натрупаната загуба от предходни години (2005-2006 г.) е била в размер на 7,4 милиона лева". Това е истинският резултат от промяната, която под мое ръководство беше извършена. Ние преминахме от постоянно трупане на загуби в предходните години към печалба.
Управлението на Борисов и Иванов се различава принципно от управлението при Прамод Митал. То е свързано с една проста схема: Дуетът Борисов - Иванов оформя като задължение към свои фирми всеки направен разход и завишава многократно тези разходи. Приходите от клуба отиваха само за погасяване на задължения към тях. Една безпристрастна финансова проверка ще докаже, че това е било през целия период от 2009 до 2012 г. Ние успяхме да направим от лит(*кс-етрополе печеливше предприятие, поне за 2008 г.
Никой от нас не спечели.
Нито Митал, нито аз.
За съжаление обаче България не е царство на нормални бизнесмени, а царство на длъжници. Неслучайно през изминалите 20 години броят на кредитните милионери в България остана толкова голям. Такава ситуация можеше да възникне само ако се поддържа от политическата власт, ако съдебната власт е поставена в подчинено положение и на политиката и на самите кредитни милионери. Лицата Борисов и Иванов са взели клуба в абсолютно стабилно финансово състояние. Нещо повече, по тяхно искане със съгласието на Митал беше решено, че общата цена от 11,2 млн. евро ще бъде намалена с доказаните текущи задължения, осчетоводени към 27 януари 2009 г. Несправедливо е тези задължения да се осчетоводяват към датата на прехвърляне на акциите, а именно към 9 април 2009 г. Това бе в нарушение на подписаните предварителни споразумения и договори от края на декември 2008 г. Въпреки всички договори "Титан Спорт" (създадена специално за дейността на лит(*кс-етрополе) не плати почти нищо. Всичко, изложено в цитираните писма, подписани от Борисов и Иванов,
се оказа измама
Първоначално Митал предложи сумата от 7 млн. евро да бъде преведена на escrow сметка, което е международната практика, и по този начин връщането на хвостохранилището да бъде гарантирано. Иванов и Борисов отказаха, оправдавайки с текущи трудности. През цялото време те ни уверяваха, че имат партньор в Близкия изток, който ще съфинансира проекта. Нашата проверка показа, че през този период "Титан Интернешънъл Холдинг" е имал значителни приходи и е могъл да заплати подобна сума.
През тези месеци ми беше натрапвана близостта между члена на Изпълнителния съвет на БСП Бойко Великов и Иво Иванов, които бяха кумове. Многократно чувах за срещи между Сергей Станишев и Димитър Борисов. Почти редовно бях информиран за близките финансови и служебни отношения между "Титан Интернешънъл Холдинг" и брата на Сергей Станишев - Георги Станишев, който бил инициатор "Титан" да купи лит(*кс-етрополе. Дуетът Борисов - Иванов изпразни от собственост и съдържание "Титан Интернешънъл Холдинг", прехвърли активите му към други фирми. В крайна сметка измами и Прамод Митал, и самата държава. Ето защо е справедливо да се каже, че лит(*кс-етрополе не беше купен от Борисов - Иванов. Той беше откраднат.
Между 24 декември 2008-а и април 2009 г. Борисов и Иванов са подписали собственоръчно три документа:
- Предварителен договор за покупко-продажба на акции от 24 декември 2008 г. с подробно описание на цената, начина на заплащане и свързаните с това процедури за 11,2 млн. евро.
- Договор за покупко-продажба на акции на ПФК лит(*кс-етрополе от 6 март 2009 г. на сума 11,2 млн. евро, който е приет и потвърден от Комисията за защита на конкуренцията.
- Допълнително споразумение към договора за покупко-продажба на акции от 9 април 2009 г. за 11,3 млн. евро. В това число допълнително споразумение - купувачът се задължава да осигури възстановяването на правото на собственост върху описания по-долу обект и налична корпоративна гаранция от гаранта в полза на "Кремиковци" АД (в несъстоятелност) във форма съгласно приложение №20 в размер на не по-малко от 6,3 млн. евро.
И досега този основен договорен ангажимент не е изпълнен.
Цитат:
Краят на май 2008 г. беше щастливо време за лит(*кс-етрополе. Обадиха се от “Ред Бул”. Голям немски автомобилен концерн прояви интерес.
Неусетно дойде 30 май. В този хубав петъчен ден ми позвъни Иван Такев, пресаташето на лит(*кс-етрополе. Беше разтревожен. Изпълнителният директор Александър Гарибов и Емил Костадинов щели да пишат декларация. Били недоволни от финансовото състояние на клуба. В последно време Гарибов беше изнервен и се държеше предизвикателно към мен.
В последните няколко седмици колеги ми докладваха, че с Гарибов са се срещали прокурорът Роман Василев и съветникът в ДАНС Алексей Петров. Странно - Алексей Петров се беше срещал и с Емо Костадинов, и с шефа на фенклуба Димитър Ангелов. Тогава не можех да си представя какво се е говорело. Знаех вече, че прокурорът Роман Василев е ровел в документи на БФС и е търсел да докаже, че Томов е вземал незаконни комисиони. Знаех и за прословутото изявление на Тодор Батков отпреди месец: “Шампиони станаха, но Европа може и да не видят.”
И сега, на 30 май - декларация пред медиите от колегите ми в управителния съвет, които сам бях назначавал и на които толкова разчитах. По-късно ми казаха, че Емил Костадинов е бил информиран за проблема поради близките си отношения с президента на БФС Борислав Михайлов. За отнемането на лиценза никой не пророни дума. На следващия ден журналисти от Дарик радио ми съобщиха, че Батков, президентът на “Левски”, е дал интервю. Казал, че лицензът ни за участие в Шампионската лига е вече отнет. Причината - не сме си плащали социалните осигуровки. Казах в ефир, че това е пълна глупост, че лит(*кс-етрополе не само си плаща, но и плаща истински, защото е единственият клуб, разкрил пълния размер на заплатите на футболистите си. Провокациите на Батков са безкрайни и го обвиних, че се опитва да постига резултати с нефутболни средства. На другия ден - неделя, беше сватбата на футболиста Йордан Тодоров. Поздравих го вече като шампион.
Още в този ден усетих, че има някаква тягостна атмосфера. Затова помолих Михайлов да се отделим за малко и да поговорим колегиално. Ето какъв беше този необичаен разговор с дата 1 юни 2008 г. Мястото е хотел “Макси”.
Александър Томов: Боби, много хора ми казват, че ще ни вземете лиценза. Какви са тези абсурди?
Борислав Михайлов: Не вярвай на слухове. Разбрах, че Тошо (Тодор Батков - б.а.) е давал някакво интервю, но не вярвам да има нещо. Ти все пак се разбери и с Николай Георгиев (председател на Апелативната лицензионна комисия - б.а.).
Томов: Боби, да не би да се прави нещо зад гърба ти? Говоря с теб вече няколко пъти. Дадохме подробни разяснения на Лицензионната комисия. Клубът е шампион. Предстоят му много приходи. Който и да смени Митал в “Кремиковци”, ще поеме лит(*кс-етрополе финансово. Това вече е решено. Ти знаеш, че сме единствените, които разкрихме истинския размер на заплатите, декларираме и плащаме много големи данъци.
Михайлов: Не се безпокой. Всичко ще бъде нормално. Мини в понеделник при мен. Ще се обадя на Георгиев. Ако искаш, и ти му звънни.
Ще мине повече от година, за да разбера, че този разговор в действителност е бил една голяма лъжа, зад която се крие беззаконие, конспирация и зле прикрита политическа корупция. И на 30 май, и на 1 юни Михайлов е знаел за отнемането на лиценза. Лъгал ме е, защото се е страхувал от реакцията на феновете, от моята реакция.
Върху лит(*кс-етрополе се нанасяше сериозен удар с финансови, морални и организационно-политически последствия. Авторите на сценария бяха същите. Нишките водеха към едно и също място - кабинета на премиера Сергей Станишев. Председателят на Апелативната лицензионна комисия на БФС по онова време бе и шеф на Инспектората на Министерския съвет и близък съветник на Станишев. Името на този човек е Николай Георгиев, бивш офицер на Държавна сигурност. Това е част от многото прегрешения на Михайлов към българския футбол. Въпреки препоръките на УЕФА той наложи в ръководството на БФС хора от бившите служби за сигурност, прокурори, генерали - все хора, които трябваше да му пазят тила.
Какви бяха фактите? На 24 май 2008 г. лицензионната комисия отправи няколко претенции към лит(*кс-етрополе, но също така и към “Левски” и “Литекс”. Основната претенция към нас бе да докажем, че “лит(*кс-етрополе е работещо предприятие”. Т.е. че има позитивни финансови резултати. В основата на тази претенция лицензионната комисия бе приела една погрешна теза за лит(*кс-етрополе. Тя бе квалифицирала кредита, отпуснат от Прамод Митал на клуба в размер на 5,5 млн. евро като загуба от дейност. Гарибов изпрати документи до обслужващата банка и доказа, че лит(*кс-етрополе не дължи тези пари. Изпълнителният директор на “Глобъл стийл” - Ашок Агарвал, прихвана тази сума от задълженията на “Финметалс холдинг” или, с други думи, пое задължението. С тези документи лит(*кс-етрополе не само доказа доброто си финансово състояние и покри условията за работещо предприятие, но излезе на счетоводна печалба за 2008 г. - рядък факт за футболен клуб.
Въпреки това шефът на Апелативната лицензионна комисия Георгиев отне лиценза на 30 май. Аргументът бе, че лит(*кс-етрополе е финансово несъстоятелен и дължи данъци. Другите клубове декларираха ниски доходи и криеха данъци. На 20 април 2008 г. след последната проверка на НАП на мен лично ми бе обещано, че ще се направи проверка на първите шест клуба. Не стана. Ако бе направена, щеше да се разбере, че лит(*кс-етрополе е обявил неколкократно повече доходи на своите футболисти и треньори от останалите.
Защо отнемането на лиценза от БФС беше незаконно? Защото с показателите си за 2007-2008 г. лит(*кс-етрополе беше безспорно работещо предприятие. лит(*кс-етрополе нямаше неосчетоводени данъчни задължения. Към май 2008 г. лит(*кс-етрополе нямаше и неплатени осигуровки. Очаквахме НАП официално да изясни колко данък общ доход дължи лит(*кс-етрополе. Точно тук беше ключът към проблема! Ако НАП кажеше, че лит(*кс-етрополе дължи 800 000 лв., а “Левски” или “Литекс” - 100 000 лв., при сходни или близки заплати щеше да стане ясно, че останалите лъжат за доходите и плащат чрез черни каси. Очаквах този въпрос да се реши и НАП да излезе с ясно и публично становище.
Към 3 юли 2008 г. данъчните власти не бяха изразили претенции към лит(*кс-етрополе, а по време на скандала бяха заплашени от същия Георгиев. Все пак НАП излезе с позиция, но две години по-късно. Шефът на НАП от 2010 г. Красимир Стефанов каза: “В момента повечето футболисти се осигуряват според реалните си възнаграждения. Има заплати около 50 000 лева, върху които се плащат данъци и осигуровки. Преди две години само един клуб е декларирал реалната заплата на футболистите си от около 15 хиляди евро. В същото време всички останали са декларирали от 200-300 до 500 лева възнаграждения на играчите.”
На въпрос кой е този отбор Стефанов отказа да назове името му. “Не мога да кажа, това е служебна тайна. Но мога да кажа, че по това време изпълнителен директор на този клуб е Александър Томов”, заяви босът на НАП.
В 10,30 ч на 2 юни разговарях по телефона с Георгиев. Това, което чух, направо ме срази. Георгиев каза: “Каквито и документи да сте донесли, вече е късно - едва ли ще променя решението си.”
В 15 ч същия ден участвах в среща с Михайлов, Георгиев, Красин Кръстев и Снежана Колева. Последните двама са служители в БФС. Михайлов търсеше формално изход или поне даваше такъв вид. Георгиев мълчеше през цялото време. Мнението на останалите не го интересуваше. Към 16 ч Михайлов ми предложи да взема бележка от данъчните служби или бележка за разсрочване на дължимата сума, като се ангажира, че това вече ще бъде достатъчно. Към 17 ч шефовете на НАП Мария Мургина и Красимир Стефанов ми заявиха,че проблемът не идва от тях и че по принцип са готови да дадат съответните документи. По-късно научих, че същият Георгиев е звънял в НАП и ги е предупредил “да не дават никакви бележки на Томов”.
По същото време срещу председателя на НАП Мария Мургина се готвеше обвинение, направено по доноси на уволнена от нея служителка. След четири години тя беше оправдана. На 2 юни в 18 ч позвъних лично на президента Георги Първанов. Все още имаше възможност справедливостта да се възстанови. Обясних му, че НАП няма към нас претенции. Казах му, че приказките, че клубът бил фалирал, са пълни измислици. Казах му, също, че ако НАП ми каже каква сума дължим, ще я платим още утре. Отговори ми: “Ще видя какво мога да направя.”
Обадих се за съвет и на един известен цесекар, зам.-министъра на външните работи Любомир Кючуков. Той ми даде съвет да търся шефа на ДАНС Петко Сертов, който бил близък на Николай Георгиев. Обадих се и на Филип Боков - шефа на канцеларията на Станишев. За негова чест Боков ми върна обаждането и съобщи дословно: “Срещнах се с Николай Георгиев. Той ми каза, че клубът е фалирал и няма как да промени позицията си.”
“Филипе - отговарям аз, - това е лъжа. лит(*кс-етрополе е шампион. Никакъв фалит няма!”
“Сашо, нищо повече не мога да направя...”
Разбира се, всички тези разговори бяха съгласувани със Станишев. Това пролича и в близките няколко дни. На 6 юни министър-председателят покани на среща Димитър Пенев, Емил Костадинов и Дучето. Не бяха поканени само двама - президентът Александър Томов и изпълнителният директор Гарибов.
След четири години и много свидетелски показания сега мога да кажа, че по всяка вероятност Б. Михайлов не е бил инициатор на отнемането на лиценза. Но той е съдействал за това, като не се е намесил, като е почнал да шикалкави и да лъже, като е оставил група заинтересовани лица да се изгаврят с българския шампион лит(*кс-етрополе.