Доста яко:
Цитат:
Позиция
Какво пък толкова му е на Бойко?
Адв. Иван Груйкин, Гражданска инициатива "Справедливост”
10 Февруари 2010
Изминаха шест месеца от управлението на новото българско правителство. Непосредствено след изборите от " Справедливост” изложихме подробно категоричните си резерви към предстоящия управленски проект на Бойко Борисов и неговата партия ГЕРБ. Веднага бяхме обвинени в предубеждение и некоректност – било много рано, били сме политически пристрастни, не разбираме изключителността на ситуацията и възможността единствено Бойко да се справи с нея и т.н.
Но нека сега да видим какво в действителност се случи през последните шест месеца.
Бойко Борисов дойде на власт с гръмки обвинения и закани към тройната коалиция. Предизборните общи обвинения в кражби, корупция, некомпетентност, които капеха като мед на сърцето на обикновения българин, се материализираха в еуфорични медийни публикации за фрапиращи злоупотреби.
Можем символично да наречем този етап от управлението на ГЕРБ "розовите беемвета” по името на широко отразения "скандал” в Министерството на отбраната. Този етап се характеризира с огромното изобилие на информация за "фрапиращи злоупотреби”, извършени от представители на предишното управление, които справедливият Бойков гняв громеше по всички възможни трибуни и ги даваше "на прокурор” (каквото и да означава това в България).
След това дойдоха обявените 57 "конкретни” мерки на правителството в областта на правосъдието и вътрешния ред, групирани в 3 основни насоки - законодателни промени, мерки за по-добро администриране на съдебната система, и създаване на постоянни екипи за борба с организираната престъпност и корупцията.
Тези прословути 57 мерки в момента дори не се споменават. Но с приетите изменения в Закона за събранията, митингите и манифестациите, както и гласуваните на първо четене промени в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за електронните съобщения, управляващите надминаха всички очаквания за милиционерски уклон в законодателната си дейност.
Това, което комунистите и ДПС заедно не посмяха да направят по време на мандата си, доминираното от ГЕРБ парламентарно мнозинство направи на един дъх. При положение, че при предишното управление ГЕРБ се обяви против възможността полицията да има директен достъп до електронната кореспонденция и телефонните разговори.
За дисциплинирането на съдебната система Борисов и дясната му ръка Цветанов играят ролите на доброто и лошото ченге. Министърът ругае съдиите, началникът му обяснява защо и предлага на съдебната система мораториум върху взаимните нападки.
Така двамата разбират разделението на властите.
Медиите въодушевено отразяват "събитието” и създават впечатлението, че "нещо става”.
Засега единствено като медийно събитие може да се окачестви и широко рекламираният водевил, наречен "Наглите”. Медийно замислена и медийно отразявана като доказателство за успехите на правителството в борбата с организираната престъпност, тази "операция” нагледно показва какво можем да очакваме от това правителство – громене на престъпността в медиите.
Целенасочената проправителствена пропаганда затвърждава усещането за една паралелна действителност, нямаща нищо общо с реалността и с това, което виждаме и изпитваме на гърба си. При всяка своя поява по водещите телевизии Цветанов и Борисов задължително декламират сводката от някое полицейско управление - колко души са заловени, за какви престъпления и т.н. И хората си казват – "браво, само така, започнаха ги, най-после...."
А това, че заловените лица са приблизително толкова всеки ден, че всъщност стореното е крайно недостатъчно и е малка част от това, което полицията наистина трябва да направи; че основните лица от "Наглите” (които вече би трябвало да са само "Нелюбезните” според мотивите на съдебните актове за освобождаването им) са пуснати на свобода поради липсата на каквито и да е доказателства; че и от този случай в края на краищата няма да излезе нищо – няма страшно, "медийните тигри" Борисов и Цветанов ще измислят нова операция, ще обвиняват съда за липсата на осъдителни присъди и ще продължат напред.
Ако трябва да споделя собственото си впечатление от работата на МВР в последните месеци, това е категоричната ми убеденост, че полицията в София няма капацитета и способността да се справи с обикновено незаконно паркиране, особено след шест и половина вечерта. Но може това да е поради пълната им отдаденост в борбата с големите престъпници и липсата на време за по-дребните случаи. За дреболии като нарушаване на обществения ред от заведения и шумни съседи отдавна съм се отказал да ги викам .... а и да не преча на голямата битка с организираната престъпност.
В последните седмици управляващите изведнъж започнаха да говорят и за "здравна реформа". Простата причина за този внезапно формулиран нов управленски приоритет е, че лекари и медицински служители от общинските и частните болници в цялата страна, както и пациенти, масово се вдигнаха на протести срещу поредното управленско безумие в здравеопазването. И за да не признаят своето безхаберие и очевидното нарушаване на закона с въвеждането на допълнителни и незаконни изисквания за сключване на договори с НЗОК, управляващите започнаха да се оправдават с провежданата .... "здравна реформа". Каквато дори не споменаваха, преди докторите масово да се надигнат.
Действията на новите управляващи са всъщност пряко следствие от последователността и предвидимостта в поведението на министър-председателя, което засега се вписва в практическия алгоритъм, за който говорихме още в началото на мандата му – той прави обратното на това, което е заявил.
Отначало Борисов заяви решимостта си да смени Иван Искров като шеф на БНБ заради безобразния и незаконен начин, по който тройната коалиция го избра няколко месеца преди края на мандата си. По-късно заяви, че ще ревизира руските енергийни проекти в България. Многократно потвърди, че ще даде на прокурор всичките безобразия, които "тия крадци” от тройната коалиция са сътворили. Заканваше се да намали администрацията. Също и размера на пенсионните осигуровки. Изрази подкрепа на искане за импийчмънт на президента Георги Първанов. Обяви идеята си за референдум по въпроса за новините на турски език. Искаше да актуализира заварения от тройната коалиция бюджет. Определи се против генномодифицираните организми. Отказа да изтегли Румяна Желева като български кандидат за европейски комисар, защото тя се е представила добре на изслушването в Европарламента ...... и т.н., и т.н.
Налага ли се да припомням какво се случи по всяка една от горните теми?
Така че слушайте много добре какво говори Бойко Борисов – и той ще направи точно обратното. Кой казва, че българският премиер е непостоянен и непридвидим?
Разбира се, горните примери нямат за самоцел да покажат негативен образ на министър - председателя или пък лично да го засегнат. Нашите уважения към личността на Бойко Борисов, но тук става въпрос за човека с най-много власт в общата ни държава. Дадените примери потвърждават мнението, изразено преди половин година от Гражданска инициатива "Справедливост”, че няма как "доказалият се” през последните десет години управленец Бойко Борисов да бъде различен от това, което очите ни вече са видели и продължават да виждат.
Очевидно за все повече хора е, че дори "текезесарският” начин на управление да е бил удачен в охранителния бизнес на Борисов, няма как да сработи при управлението на сложни системи, каквито са едно министерство, Столичната община или държавата. Липса на ясна управленска визия и програма, хаотични и взети постфактум мерки, некачествен и крайно недостатъчен законодателен продукт, популизъм и демагогия, явна реставрация на социализма в основни сфери като здравеопазване, обществен ред, администрация, смехотворен управленски стил и злепоставящо международно представяне на страната – това е актуалната визитна картичка на кабинета "Борисов”. Лекари и пациенти, правозащитници, блогъри, екоактивисти, несвързани с властта работодатели – всички тези хора вече изпитаха върху себе си "компетентността” на "дясното” управление на ГЕРБ.
В отговор управляващите засилиха оборотите в услужливите медии, а и предвидливо започнаха да се подготвят със споменатите изменения в Закона за събранията, митингите и манифестациите, Закона за електронните съобщения и НПК.
Каква е алтернативата – чувам нетърпеливия и раздразнен въпрос........ Не можем изобщо да се надяваме на алтернатива, ако продължаваме да се самозаблуждаваме и отказваме да видим очевидното.
Поредният ГЕРБ-ов конформистки проект хаби обществена енергия и ресурси и допълнително деморализира средата, белязана от корупция, липса на почтеност и справедливост, а мафията продължава да управлява, макар и чрез други артисти в главните роли.
Засилва се ерозията на обществената тъкан, изчезва политическата нормалност и все повече се отдалечава сбъдването на нов съживителен български национален проект. Затова преди всичко сме длъжни да мислим и говорим така, както ни диктуват разума, себеуважението и това, което виждат очите ни. Честно, без притеснение, страх или леност. А това вече е алтернатива.
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
