Аз знам какво мисля по този въпрос, но ми е интересно да науча вашето мнение.
Цитат:
Сред важните напоследък теми като например кръгче или квадратче ще попълваме в бюлетината, има една, на която не се удава да заслужи вниманието на политиците: колко трябва да харчи държавата. Кое е по-добре - да имаме ниски данъци и следователно малко бюджетни пари за здравеопазване, образование, култура, или пък да плащаме по-високи данъци, които да позволят малко по-спокойна работа на бюджетните системи? Трябва ли парите за образование да намаляват, а субсидиите за транспорт да са по-високи от средноевропейските нива. Добре ли е здравеопазването да се финансира колкото от бюджета, толкова и от джоба на болните?
Ако питате правителството, тези въпроси няма нужда да се обсъждат, защото статуквото си е много добро и то не бива да се променя най-малкото до 2017 г. Поне това личи от два ключови документа, които преди дни бяха одобрени от кабинета. Става дума за т.нар. конвергентна програма (т.е. програма за сближаване) и средносрочната бюджетна прогноза до 2017 г. Което обаче не пречи в рамките на статуквото всеки министър да се бори за повече пари в своя ресор (виж стр. 10).
Какво става ясно от документите? Основното е, че България ще продължи да бъде държавата в ЕС с изключително ниско ниво на преразпределение през бюджета. От 35,7% бюджетните разходи ще се увеличат минимално - до 36,2% през 2017 г. За сравнение по последни данни (от 2012 г.) държавите от ЕС преразпределят средно 49,4% от БВП. Социалните сектори, които и в момента у нас са със значително по-ниско финансиране от бюджета в сравнение с другите държави в съюза, ще останат в същото положение и през 2017 г. Парите за здравеопазване ще останат 4,6% от БВП при 7,3% в ЕС. Делът на образованието ще се свие от 3,5 на 3,4% при 5,3% в ЕС. За социална защита през 2017 г. ще отиват 12,9% от БВП при 19,9% в ЕС.
Същевременно България ще запази високото си ниво на разходи за икономически дейности като земеделие, транспорт, комуникации, енергетика - 4,9% през 2017 г. Общите държавни служби (т.е. държавните институции, вкл. съдебната система, парите за научни изследвания и др.) ще получат известно увеличение - от 3,7% през 2012 г. на 4,7% от БВП, защото от 2009 г. до 2012 г. разходите по това перо са свити наполовина (от 7,4% на 3,7%) и това на практика е поставило на изпитание самото им съществуване.
Има ли проблем?
Според много икономисти проблем в тези данни няма. Това, че България харчи малко, е хубаво, защото държавната машина е корумпирана, чиновниците са мързеливи и е много по-добре чрез по-ниските данъци парите да си стоят у хората и те сами да си осигуряват здравеопазване, образование и т.н., защото ще са сигурни, че така средствата им няма да отидат на вятъра. Според тази гледна точка преразпределение от 35% от БВП е оптималното за българските условия и увеличаването на този процент би било вредно, защото бюджетните системи в момента нямат никакъв капацитет да харчат повече пари ефективно. Освен това всеки знае, че здравеопазването, МВР системата, отбраната и т.н. имат нужда от реформа и всеки нов лев в тези сфери би отишъл в буре без дъно.
Ако човек обаче се опита да погледне ситуацията в бюджетните системи не като макроикономист, а отвътре като обикновен бюджетар или като работник, няма как да не забележи, че освен от реформа те имат нужда и от повече пари. Една от причините държавата да работи лошо всъщност е, че има много звена в нея, които наистина са недофинансирани. Експерти твърдят, че реалното ниво на преразпределение в България дори не е 35%, а 30,1% (през 2014 г.), колкото е делът на данъчно-осигурителните приходи в бюджета. Останалото са европейски средства и други приходи - например такси за университети, глоби, приходи от държавна и общинска собственост, т.е. все плащания, на които и с голямо въображение няма как да им се припише преразпределителна функция. При положение че около 1/3 от всички бюджетни разходи отиват за пенсии и това перо без реформи ще продължи да нараства, то е наивно да се смята, че с 20% бюджетни разходи държавата може да продължи да функционира нормално.
Макроикономистите изтъкват, че от 1998 г. парите за здравеопазване например са се увеличили 4 пъти в абсолютна сума, но здравните услуги не са се подобрили с толкова. Но това не е съвсем вярно.
Не може да се отрече, че с годините броят на заболяванията, обхванати от обществената система, качеството на здравните услуги, обемът на поетите медикаменти и достъпът до медицинска помощ, макар и недостатъчно, са се подобрили.
Наистина не е нормално през месец да се открива нова болница и здравната каса да е длъжна да сключи договор с нея, но не може лекарите непрекъснато да обясняват, че има недофинансирани клинични пътеки и после всички да се изненадват, че имало фалшиви хоспитализации. Освен това не може служителите по здравните каси из провинцията да вземат по 600 лв. заплата и да се очаква, че контролът на касата ще е железен.
И докато замразяването на бюджетния дял за здравеопазването е силно съмнителен ход, то свиването на парите за образование до 3,4% е направо грях. Средното образование е една от малкото системи, където се проведе истинска реформа и целта за ефективност на разходите до голяма степен е постигната чрез системата на делегираните бюджети. В крайна сметка огромната част от разходите за образование (60% средно за ЕС) е за труда на учителите и не е ясно каква ефективност може да се търси в устрема те да се държат на ниски нива. Така или иначе образованието е най-сигурният изход от бедността и е не по-маловажно условие в сравнение с ниските данъци за привличането на инвеститори.
Затова залагането на инфраструктура, транспорт, благоустройство и екология и в същото време загърбване на образованието е странен ход за икономика, която иска да се расте в ХХI век.
Традиционното отричане на нуждата от финанси в сфери като отбраната също е доста първосигнална реакция. Вярно е, че нито една сфера не бива да се чувства абонирана за определен дял от БВП, ако не прави никакви опити за реформи. Но когато министрите на отбраната обясняват, че въпросът за прословутите 1,5% от БВП за отбрана (1,1% според програмата на кабинета през 2017 г.) е важен политически, че обемът на разходите в тази сфера е много показателен за ангажимента на България към НАТО и е ключов елемент от партньорството със САЩ, това не може да бъде отхвърляно механично с аргумента, че военните ще откраднат парите.
Когато от 1 милиард лева бюджет на Министерството на отбраната към 950 милиона лева отиват за заплати и издръжка, откъде точно трябва да дойдат парите за модернизация на въоръжението? Или България ще е член на НАТО само за да потребява сигурност, без да плаща за нея?
Макар политиците да не го казват, българското общество наистина има избор.
Единият вариант е да продължаваме по сегашния път - ниски данъци в Европейския съюз, малко пари в бюджета, кретащи бюджетни системи, големи частни разходи за здраве и образование и надежди Брюксел да не ни спре кранчето.
Другият вариант е вдигане на данъците (например на ДДС с 2-3 процентни пункта като най-безболезнена опция), увеличаване на парите за някои бюджетни сфери (само срещу програми за реформи), нормализиране на работата на институциите и по-ниски частни разходи в болници, университети и т.н.
Избора би трябвало да го направят гражданите поне чрез обсъждане, но поне засега няма кой да ги попита.
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
.
Ако всичко дясно в държавата са 5-те % на РБ спокойно можем да гасим лампите и да закриваме.
. 