Едно приятелче от квартала, говедо естествено:
Мартин Табаков написа:
Събитията от тази седмица, свързани с гражданските протести и подадената оставка от кабинета на Бойко Борисов, са свидетелство за един феномен. Става дума за появата и развитието на гражданския популизъм.
Постсоциалистическият демократичен процес в България и политическата артикулация на обществените интереси са дали достатъчно богат опит на партиите в усвояването на популизма. Последната подобна „мостра” бе онагледена от Волен Сидеров тези дни. Той се обяви за национализация на ЕРП-тата, както и за това граждани от инициативните комитети, организирали протестите, да влязат в състава на евентуалното служебно правителство.
Разбира се, не можем да виним едностранно политическите партии за популистката им реторика. Самата демокрация опосредства и толерира популизма в политиката. Откакто политическата легитимност се печели от количествения критерий, т.е управлението на мнозинството, достойнствата да провеждаш и печелиш избори всъщност стават по-важни от това да упражняваш компетентно власт. Това е отколешната „болест” на демокрацията и един Волен Сидеров просто е закономерният резултат от това.
Гражданският популизъм обаче е нещо друго. Нека направим една, макар и елементарна, дисекция на най-популярните лозунги, които бяха издигнати от инициативните комитети на гражданските протести тези дни.
Първо, подобно на Волен Сидеров и БСП първоначално, те поискаха национализация на ЕРП-ата. Едва ли има смисъл да се коментира надълго и нашироко колко пагубна би била подобна позиция.
България не може да си позволи да си върне мажоритарния дял в електроразпределителните дружества, изкупувайки ги обратно. Това ще е скъпоструващо действие, след което крайната цена на тока за потребителя (цена, която се формира в по-голямата си част от доставката, а не от самата услуга) може и да спадне конюнктурно за известно време, но това няма да е трайно намаление. Второ, държавата се е доказала като лош стопанин на подобни услуги, затова и ще пострада качеството на услугата. Трето, бюджетът на страната не може да си позволи още едно перо за издръжката на нерентабилно дружество. Като БДЖ – „Пътнически превози”, за които правителството се гордееше, че е успяло да намали годишните загуби само на 25 млн. лв.
Страната не трябва и да национализира ЕРП-ата. Това би довело до изплащане на неустойки, възлизащи грубо на около 4-5 млрд. лв. Освен това, подобно действие ще се разтълкува достатъчно пейоративно от чуждите инвеститори, който и без това са свили максимално своята дейност в България през последните години.
Единствената реална възможност е държавата да използва реално инструментите си за надзор като ДКЕВР. А това, че не го е правила, означава понасяне на политическата отговорност от страна на последните два кабинета.
Второ, от инициативните комитети поискаха свикване на ново Велико народно събрание и промени в Конституцията. Това е един чудесен начин в скоро време да не се решат практическите проблеми, които изкараха хората на улицата тези дни. Нова конституция няма да намали сметките за ток. Обобщавам го по този профанен начин, за да бъде максимално ясно. Техническите процедури и срокове по организирането на Велико народно събрание, както и липсата на какъвто и да е обществен консенсус, ще отнемат, първо, време, второ, ще доведат до един дискусионен резултат. Не трябва да допускаме гръбнакът на държавността – законодателството – да стане жертва на конюнктурни настроения. Промени в Конституцията биха били релевантни едва тогава, когато практическото естество на днешните проблематики бъдат решени – монополите, икономическата рецесия, растящата безработица, липсващия малък и среден бизнес. Да не слагаме каруцата пред коня.
Трето, народните представители да бъдат отзовавани в рамките на действащия им мандат. Няма по-пряк път към налагането на политическия популизъм и демагогия. Народните представители в такъв случай ще станат заложници на популисткия нагон. Най-висшият държавен орган – Парламента – ще се превърне от компетентно тяло в едно артистично такова. Аргументите ще отстъпят място на високия тон. Народният представител няма да реализира полезни политики, а популярни такива.
Разбира се, гражданското общество е коректив на политическия процес. Затова гражданското общество има своите механизми за реакция – гласуването и явяването на избори, както и своевременните протести, които са доказали, както го правят и днес, че могат да оказват истински натиск върху упражняването на власт.
Искрено вярвам, че българското гражданско общество има капацитета да преболедува един подобен граждански популизъм. По аналогия с политическия, който, въпреки шума и счупените стъкла, които оставя след себе си, все пак постепенно се институционализира и придобива сравнително системно поведение.
Това, което трябва да направим, е да протестираме срещу гражданския популизъм. Тук са заложени не просто сметките за ток, а самото гражданско общество.
http://www.conservative.bg/index.php/78 ... -populizam