Mr. Smith написа:
Wildkid написа:
Всъщност работата с ВМЗ Сопот е отървана доста преди сегашното правителство (не ги защитавам, просто отбелязвам). Това е завод, създаден в съвсем друго време и при съвсем други реалности. Още преди 15 години беше ясно, че не може да продължи да фуункционира в тои си вид - една огромна структура с адски много служители и работници, при намаляващи поръчки и тотално различни изисквания. В тоя смисъл държавата трябваше да предприеме стъпки за преструктуриране на предприятието още когато стана ясно, че влизаме в НАТО и нещата се променят безвъзвратно. Няма как заводът да оцелее в тоя си вид, с над 3000 работника, при положение, че за производството им трябват 400.... Просто отдавна трябваше да се почнат поетапни съкращения, намаляване на материалната база (която половината не се ползва) и преориентиране към такова производство, от което има смисъл (примерно - боеприпаси за НАТО). Естествено - и яко лобиране от държавата да ни се дават поръчки за такива неща. Само че всички досега - царе, станиши, боковци - предпочетоха да си кютат, докато предприятието затъва, макар и да се крепи някак си.... И логично се стигна до сегашното положение, в което вече няма накъде и ще трябва да се реже дълбоко.....а това хич не е лесно.
Честно ми кажи, вярваш ли на това което си написал

На теория би трябвало да си прав, но на практика...., това не е завод за котлони, това е завод за снаряди

Един снаряд за гаубица струва 1000 лева, един котлон - 30, колко котлона трябва да се произведат и продадат за да достигнат тия 1000 лева. Тия снаряди се продават само в размирните райони и в арабския свят

мислиш ли, че германците или французите ще купят нашите бомби, първо отрязаха пазара в Африка, сега и пазара в Сирия, някои хора не можаха да преживеят факта, че арабите се бият с наши бомби, а не с техни /и това не е задължително да са американци

/, явно идеята е да се закрие и окраде завода, щото вече снаряди няма да правим

Е то точно в това е работата - влизаме в НАТО и е ясно, че няма да можем повече да продаваме снаряди на Фарук и Ахмед. При тва положение ти (като държава) не можеш да седиш с ръце в гъза и да чакаш огромно предприятие с 3000 души работници да затъне в дългове с мижави поръчки. А започваш поетапно да го реорганизираш, постепенно да съкращаваш раздутия щат (който очевидно не ти е нужен) и да разкарваш ненужни сгради и оборудване (старо и такова, което никога повече няма да ти трябва), и същевременно лобираш като луд за поръчки от новите ти съюзници. Очевадно е, че няма как тоя завод да остане така, както е бил и да прави същото, каквото и преди 30 години - други са времената, следователно трябват промени, адекватни на реалността. А ние не направихме нищо, и затова се стигна дотук. И сега ми говорят как трябвало да се направи нещо, ама да се оставел щата - е няма как да стане.....