
Цитат:
Отворено писмо до премиера Бойко Борисов
Уважаеми г-н Борисов,
Роден съм на 6 октомври 1948 г. в гр. Кюстендил. На 17 октомври 1978 г. пострадах при трудова злополука, паднах от 8 метра, от производствено хале и от тогава съм на инвалидна количка (трудоустроен първа група с чужда помощ).
В Кюстендил кмет е Петър Пунов. Вие, г-н Борисов, му дадохте чек за проект за 88 милиона лв. за направата и ремонта на водопровода и канализацията на града. Пак Вие, казвате по телевизията, че на Паунов проектите му се случват и ако той желае, винаги ще го приемете във Вашия кабинет.
Но какво е положението в действителност?
Бюджетът на общината за 2011 г. не е окончателно приключил, а за 2012 г. не е приет.
Не кой да е, а Вашата дясна ръка – уважаемия финансов министър Симеон Дянков при финансова ревизия е установил, че община Кюстендил е затънала с 20 милиона и 895 хиляди лева. Тоест, пари в общината няма.
През 2009 г. аз гласувах за ГЕРБ.
Вие, г-н Борисов, казахте, че ще има открито управление. Вашият бивш областен управител ми повтаряше: „Бай Кольо, сега, като вземе властта ГЕРБ и Борисов ще ви увеличи пенсиите с по 50 лв“. После вие се затворихте на вашия си Олимп и загърбихте големите проблеми на малките хора като нас.
И какво се получи за тези три години – криза, мизерия, студ и глад. Никакво увеличение на пенсиите и заплатите. Но за вашата върхушка и администрация си гласувахте да получат по 10 допълнителни заплати и увеличение с 35% на заплатите.
Дянков каза, че няма пари и ще ядем постни пици. Нямаме никакво увеличение на пенсиите, а се увеличиха тока (последно с 13 процента) и водата. Сега се готви нова секира – за инвалидните пенсии.
Решили сте да ни отнемете до края на годината социалната пенсия за инвалидност, която за първа група е 30,26 лв, а за втора – 27,27 лв. И при това положение вместо да бъде увеличена, пенсията ще се намали с 30 лв. И ще се насъберат доста пари да купувате телешки пържоли и да се нахранят уличните кучета на София, за да не ядат хората.
Знаете ли, г-н Премиер, какво си говорят хората – че искат да са кучета при Вас, защото ще ядат пържоли и ще бъдат обгрижвани.
Хората са на ръба на отчаянието и мизерията. За нас – бедните хора имаше само за постни пици, но и те свършиха. Ядем свински кокали за по 1,99 килото, а понякога и кокали няма и си лягаме гладни. Само ни товарят нас – бедните хора, с данъци и такси.
Вие казвате, че много сте гладували, яли сте филии с мас и сте мизерствали, но аз не ви вярвам. Аз знам какво е мизерия, студ и глад. Започнал съм работа на 15 години и половина и всичките си пари съм ги изкарал с пот на челото.
Като ви гледам Вие и обкръжението Ви – министрите и депутатите, сте мамини синчета и дъщери и никакви трудности не сте видели през живота си.
Предлагате на учени хора с висше образование и знаещи чужди езици да пасат агнета и да садят картофи. Народът е на ръба на търпението и отчаянието и рано или късно ще се надигне и повече няма да търпи студ, глад и мизерия.
През 34-те години на инвалидна количка съм преминал през 9-те кръга на ада и дори още на съм излязъл от последния. Много здрави хора (като вас) смятат нас – хората на инвалидни колички, че сме някакви нищожества и боклуци, но не е така.
Ето, пожелавам ви да бъдете жив и здрав, за да не изпадате в моето състояние. Защото е много тежко, гадно и трудно и трябва да си наистина много силен човек, за да оцелееш. Въпреки неистовите опити на здравите чиновници с власт като вас да ни елиминират.
Никола Стефанов Гаврилов,
Кюстендил