Първите ми съзнателни спомени са как аз и една Ивона си пипаме пишките и тя поприлапва мойта в една "база" оградена със зид от плочки и натрупани клони. Естествено, 50м нагоре беше кафето на баща й от където се виждаше почти всичко. Тва ще да е било около 3-4 годишнината ми.
През тва време в детската градина аз бях абсолютния единак, не ми изнасяха другите чавета и обичах да ги тероря. На легълцето ми бяха дали нашивка "камионче" която не ме задържаше много в него и когато лелките и госпожите излезнеха по време на следобеден сън - предизвиквах анархия
.
Там имаше едни Павел и Филип, дето си бяха страшна партия, а Филип от време на време ми се правеше на приятел и на мене. Един ден обаче тоя Павел нещо реши да ми демонстрира колко добри приятели са с Филип, копаейки си в пясъчника на двора. И двамата пичове си опряли ръцете в бордюра на пясъчника, а аз, душата златна, им настъпих и на двамата ръцете със злоба един след друг
Последва мощно рев, на Фильо му потече чак кръв от носа, а оттогава спря да ми се прави на приятел
Докато бях в тая детска (57 Хосе Марти) имаше един Никола (дето прякора му после стана Пишката не знам що), та с него сме правили страшни щуротии, били сме се, чупил ми е очила и прочее.
После ме изгониха от тая детска градина
и ме преместиха в 47ма, където почнах 4та група.
Там почнах да играя футбол с чаветата, и имаше един много гнусен тип с дългичка косица, дето постоянно мамеше и обясняваше как "си иска фал за
ОПИТ ЗА спъване". Тоя глупак ме научи да показвам средни пръсти и в момента в който ми го показа и аз го възпроизведох, той изтича при учителката и й каза, че съм показал среден пръст - конско
Бил съм се с него нееднократно и ме преместиха в некъв филиал към тая детска, дето делят един двор. Нямам спомен много за там, ама и оттам ме изгониха и почнах в 30та, некъде в 1ви май беше.
В 30та си харесах една Доменика, уникална путка, имаше брат Исус, ако я познава някой, дайте да бодна. Често я закачах, но не хващаше дикиш, докато един път както си беше в тоалетната, тамън преди да почне да пикае, не нахлух и не я набарах за пОДката. Не каза на майка си, което беше уникално изживяване за мен, мислех си, че може да го повторя, но Доменика беше открила заключващото устройство на кенефа. Минах на друго пиче, не помня коя беше, ама се барахме стабилно, докато другите деца вадеха дъждовни червеи по двора
.
В първи клас (96 СОУ) се обособи групичка от 6 малки изродчета, дето до 7ми клас сме правили ВСИЧКО което може да се прави. Във края на 1ви клас един пич от наш'та група беше тръгнал да подарява цветя на класната и се чудеше какво да й напише в картичката. Естествено геният ми предложи да й напише "Искаш ли да се чукаме" на всеослушание, което се интерпретира от 50 годишната 90 килограмова класна като мое лично желание, естествено рапортувано на родителите ми и сурово наказано
Там почнахме стабилно да се бием, като често се случваше и между 6тимата ни да възникват боеве, с главно действащо лице аз. Едното лидерче беше пак един Павел, той концентрираше останалите около себе си, докато аз бях от другата страна - можех и с другите и сам. Влизайки във конфликт с Павел обаче, 3 от 4римата останали винаги ми скачаха на бой, което значеше много ядове за мене, доста пъти съм търсел помощ от приятели от други класове
Най-култово си остава, как се биехме по класове - ние 6мата от Б клас, срещу 10ина от В клас - беше модерен кеча тогава и им раздавах музики под брадичката и други изискани движения, като рядко ни посбиваха. В 4ти клас се влюбих в една Елена Пекин, може би някои от наборите ми я познават, щото беше активна по Амор и Дабъл Вижън
На едно зелено училище имаше некви брейкденс конкурси и аз участвах заради нея, беше голяма любовна трепет, но нея я харесваха всички и някак си все мене не ме огряваше. За сметка на тва имаше една Маргарита дето си я цомбех редовно и се целувахме, докато не реших, че е твърде гадна и не почнах да я бия
В 6ти клас една от А клас извади дилдо във формата на банан от чантата си и всички почнаха да го разглеждат и да му се радват, а един олигофрен, който я харесваше супер много, взе дилдото и почна да го ближе, за да й усетел вкуса на пичката
.
В 7ми клас беше апогея на мойте отношения с Елена, пишехме си в Скайп и тя беше навита да се видим по-насаме някъде... но си хвана гадже, което искаше се бие с мен за това, че я харесвам.
Дойде пред мен въпросния един ден на двора и вика "Айде да се бием". Аз като аристократ отказах, но последва удар с 2та му юмрука в гърдите ми, наведнъж, при което просто за секунди раници, слушалки и якета се разхвърчаха от мене и го почнах. Цялото училище беше 'за' него, щото той беше модерен и ходеше в Амор, а аз не пушех и не пиех и нямаха причина да ми се радват. Разбих го
Имаше аркада по дължината на цялото лице отстрани, после стана наркоман, а за Елена не съм чувал нищо от години
Също в края на 7ми клас, след хиляди провинения, ние решихме да свалим пердетата от корнизите (къстъм мейд пердета, купени с общи пари) и да се пързаляме с тях по коридора. 5 говедца седят на пердето а Венци-дебелия дърпа като магаре отпред
Директорката разбрала и дойде да чете предпоследно конско преди радикалните мерки. 2 дни по-късно решихме, че същото може да се прави и с чин, затова взехме един и тръгнахме да го изнасяме от стаята. През тва време директорката идвала на проверка, а половината чин извън стаята. Аха да го върнем и прага на вратата го запря, оттам директорката се показа иззад ъгъла на стълбите и айде наказание за всички - учебна стая срещу дирекцията, без еуфория, викане и простотии.
В гимназията бяхме паралелка с финансиране от Индийското посолство с подготовка по Хинди (79 СОУ). В подготвителната година бяхме 17 на брой, при изискване от минимално 17 човека, за да има финансиране. Не можете да си представите какво спокойствие и размах в простотиите ми даде това, че ако ме изгонят ще разформироват класа и ще изгубят финансирането... Сцепихме се от лиготии и простотии, чупили сме мивки, врати, кранчета, посипвали сме учители с вода... беззаконие
Там бяхме 3 момчета, един роб на всички и останалото женки. Аз бях лидера на момчетата, щото тия и до ден днешен са шушумиги.
Единия (Митко) в 9 клас идваше всеки ден с по 100 лева и го карахме да ни води в МакДоналдс да ядем, а той после си даваше останалите за да кара картинг на Септември по 3-4-5 часа дневно. Парите , уж баба му ги давала, щото продала неква земя, а после друго се оказа.
Тоя робчето беше най-смешен, щото сме го пращали да ни купува да ядем от МакДоналдс и други далечни дестинации, били сме го, палили сме го, кофа на главата и други величествени случки.
На бала Митко открадна 500 лева от едни момичета от класа и аз бях героя в златни доспехи, дето спаси положението.
Сефтето в 8 клас с първото ми гадже за повече от 2 седмици - Виолина от класа. Беше много яка ама сега не ме кефи. Отворих я в кенефа на кино Арена май, а после й го набих 2 дни по-късно у нас. Немах си и идея кво правя, не като сега - професионалист
Снимкови компромати трябва да потърся.
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
ги вижда и лежерно отбелязва - "Е може ли да направите по голяма простотия 
"
И още милион и една простотия....
Иначе явно още като малки ги учат да подлеят свинчетата, и да нападат много на малко щото един път ме издебнаха да съм сам и ме подгониха. Аз си плюх на петите и им пях. Иначе в 145то учехме само сган типове и се събирахме да маризим 125то. 
:
Айде и кака ви да качи малко, дано ги виждате, че не ме бива с новите технологии. 
