Стига с тоя Александров. Само се надъхвате, и като не дойде, ще избълвате хиляди змии по Батков и Кокала... Не е важно на всяка цена да го имаме. Сашо ако искаше да дойде в Левски, вече да тренира с отбора
Сега ви представям една история, написана с хумор и ирония, но вярна, за разлика от милионерите в "А" група, тук се разпорват истинските дербита, но това вие си го знаете и без да ви го казвам
Футбол може да се прави и само със сърце25.06.2009, Радко КръстановНаоколо няма задръствания, няма шум, няма мръсотия, няма стрес. Човешкият поглед се спира чак в северните склонове на септемврийския рид и остава там задълго втренчен в изящно осветените от слънцето скали. Формите на живот наоколо обаче се изчерпват с две Г-образни бабички, поели по своя път и бавно, но методично крачещи към целта си.
Очевидно не се интересуват от футбол, защото вървят в обратната на стадиона посока. Техният град Ихтиман само след час ще посрещне лятното мегадерби между Витоша (Долна Диканя) и Бенковски (Пазарджик). Двата тима са шампиони на своите "А" окръжни футболни групи и трябва да играят бараж за влизане във "В" Югозападна група.
Картината в началото на града контрастира драстично с тази около стадиона. Общо пет автобуса са пристигнали от село Долна Диканя и Пазарджик. С тях са пътували отборите, но и около 200 фена, повечето от които вече са преполовили първия пакет семки.
Естествена гледка: в едната ръка - семки, в другата - шише с гориво. От няколкото
твърде скъпи коли наоколо слизат бизнесмени и 120-килограмови момчета с ръце като стволове на стари дървета.
На самия стадион организацията е перфектна. Двайсетина полицая следят за реда, а феновете са разделени. Диканци са в дясната част на главната трибуна, а пазарджиклии - в лявата. Секторите им са затворени и няма как да станат инциденти. Футболният празник наближава.
Мургав човечец отвъд средната възраст бие тъпан, но си личи, че е почерпен и че е далеч от музиката. Казва се Ники и ще подкрепя Витоша, защото е от Долна Диканя. Цесекар е, но това не му пречи да вика за "жълто-сините" си съселяни. Ники представя себе си и веднага забива тъпана без никакъв ритъм. И подхваща: "Вито, Вито, Вито!". Феновете на Витоша избухват в бурен смях и отправят поглед към терена, където битката започва.
Началният удар е за "зелените" от Пазарджик.
Не са изминали и пет секунди и повече от 300 човека - ихтиманци, пазарджиклии и диканци вече псуват с всичките средства, които българският език им предоставя. А ситуацията е класическа: двама противникови играчи влизат в единоборство, топката изхвърча нанякъде и всички взимат отношение - кой иска тъч, кой фаул, кой картон...
Първото полувреме минава в тактическо надлъгване. И двата тима разиграват топката по ширината на терена и дебнат за грешки. Такива в дефанзивен план липсват и положенията се броят на пръсти. Мачът обаче е динамичен и за него спокойно може да се каже, че е добър за българските стандарти.
Типична за родните терени е и позата "Ф" - с ръце на кръста, която по-опитните, с други думи по-възрастните футболисти заемат. Треньорите стоят прави и неизменно настъпват ограничителните линии пред тях, давайки поредното указание. 0:0 е резултатът на почивката и по трибуните започват дебати относно регламента - дали при равен направо се пристъпва към дузпи или първо се играят продължения. Притесненията на всички са свързани със сгъстяващите се над Ихтиман облаци.
"Едно спокойно полувреме без много положения пред двете врати", започва с клишетата бай Заро от Пазарджик. Заро надига бутилката си от минерална вода пълна с червено вино и се отпуска. "Ще вкараме след 80-та минута", убеден е привърженикът на Бенковски, защото според статистиката, във футбола най-много голове влизали между 80-та и 90-та минута.
Нищо подобно. Изминават не повече от 20 секунди от началото на втората част, когато №8 Димитър Рангелов разпечатва вратата на Витоша. Въпросният има не по-слаб шут с десния крак от адаша си в българския национален отбор и Борусия Дортмунд.
Вратарят Стоичков е на колене.
Не минават и три минути обаче и равенството е възстановено. Диканци получават правото да изпълнят пряк свободен удар в близост до наказателното поле. №11 Владимир Димитров е прецизен и топката отива в горния десен ъгъл на Георгиев - 1:1.
Почти всичко се решава в съдбовната 66-та минута. Дали заради грешка на асистент-съдията или заради невнимание в защита, играч в "зелено" се откъсва сам срещу вратаря. №18 Светослав Василев както подобава на един последен в защитата играч се протяга и "прибира" краката на нападателя. Следват суматоха, разправии, освирквания от трибуните и заслужен червен картон. От прекия свободен удар влиза победния гол за Бенковски. №7 Атанас Иванов е точен за 2:1.
До края на двубоя запалянковците стават свидетели на същото, което се случва и на най-високо ниво. Хитринки при смените, задържане на топката в ъгъла на игрището, симулации и петминутно продължение. Времето изтича, съдията свири край и еуфорията започва. Пазарджиклии са на седмото небе и вече се точат за градско дерби срещу Хебър във "В" група. Диканци пък напускат стадиона омърлушени и с наведени глави.
Надъхана мацка получава зелена фланелка от свой познат. Фланелката е потна и кална, но симпатичната пазарджиклийка смело я слага върху марковите се дрешки, обръща се към фотографа и
му нарежда: "Да ме качиш в Интернет, ей". Еуфорията е заляла и играчите на Бенковски,
които са скрили бутилки с шампанско из саковете си.
Тяхната мечта е сбъдната. Мигът слава е наградата за това, че без да получават многомилионни заплати, радват хората и ги карат да се прегръщат, дори и да са непознати, дори и да са различни. Сладката победата и любовта на феновете е онази стойност, която ги кара да тичат и да ритат, въпреки че повече не могат. И това не е малко. Днес, когато всеки иска пари, за да прави футбол, момчетата от Пазарджик и Долна Диканя доказаха, че футбол може да се прави и само със сърце.