Vendome написа:
В отчета за 2017г. е посочен дълг в размер на 18,377 млн. лв. Съгласен съм, че не само футболният, но въобще бизнесът се движи с кредити, но повечето от горепосочените клубове генерират достатъчно кредити за обслужване на тези кредити. Приходите в голяма степен зависят от футболните резултати - бонуси от УЕФА, увеличена посещаемост на мачове, увеличени приходи от продажби на фен артикули и т.н.
Политиката с българчета като Галин Иванов и други подобни, ще ни запрати здраво в тресавището.
Ще се опитам да обясня някои неща.
Финансовата стабилност ти гарантира добри резултати в дългосрочен план. Да, добрите игри на терена ти носят повече приходи, което значи, че можеш да си позволиш по-добри играчи, които да завъртят колелото, но ако се провалиш със слаби игри, то приходите ти намаляват и ако не си финансово стабилен се принуждаваш да взимаш слаби играчи. Последното води до финансови дефицити, а в нашия случай се отразява и на спортно-техническата част.
Добри мачове и успехи > повече приходи > по-добри играчи <
Слаби мачове > по-малко приходи > по-слаби играчи <
Спортните успехи водят до финансови успехи и обратното - финансовите успехи водят до спортни. Спас тръгна да гони спортни успехи и се надяваше това да завърти колелото. 12-13 милиона лева заплати на сезон. Между 40 и 50 млн. лева в канала за три години. Насреща нищо - нито спортни успехи, нито приходи, нито хора на стадиона, маркетинг. Загуби, които Левски можеше да понесе без толкова големи сътресения, ако беше финансово стабилен. Но финансовото състояние на Левски не позволява такива загуби, защото това може да е пагубно за клуба. Планът на Спас беше обречен на провал още от самото начало. Най-голямата му грешка беше липсата на организация. Организация, която да контролира финансовия поток и да извлече максимума. В стремежа си да печели титли и купи, разходите на Левски са като на втория най-добър в България, а приходите му са на ниво Берое. Нещо, което е немислимо, ако нямаш финансова стабилност или добра администрация.
Другата голяма грешка на Спас (всъщност не е само негова, но няма значение вече...) беше твърде оптимистичната оценка на активите на клуба. Огромни откупни клаузи на играчите за нашите ширини, които надвишават цената на другите клуби активи. Също така драстично надвишават моментните цени на трансферния пазар. Това се превръща в проблем когато дойде време за продажба на играчите и те се продадат на по-малка цена от тази, която клубът си е заложил в бюджета. При нас положението е още по-зле, защото се знае, че не сме финансови стабилни, което превръща активите ни в по-евтини и от реалната цена. Надутата цена на играчите пък води до нереалистично високи заплати, които поглъщат почти всичкия финансов поток на клуба.
Толкова по темата дали политиката с Гауиновците ще ни закрие или тази с Обертановците ще ни изстреля в друга орбита. Финансово стабилен Левски увеличава шанса за успехи в дългосрочен план и няма да се налага да сменяме спонсорите всяка зима и да треперим дали УЕФА няма да ни изчука. А те много обичат да шибат такива отборчета като нас, които работят на загуба, но в същото време плащат огромни заплати на играчите си, а не са вложили и лев в инфрастуктура и школа. В момента не е проблем, че Виваком не налива пари, а обратното - ако Виваком продължи да налива пари, УЕФА ще ни чука лошо и затова се сменят спонсори през 2 години. Затова синята общност трябва да прецени дали да си стегне гъза и да се мобилизира с искания за ясна стратегия за бъдещето или да продължи да тъне в посредственост, жадувайки за титли, купи и поредния маймун с 50к евро заплата.
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
