forum.levski.com
https://forum.levski.com/

Сини легенди
https://forum.levski.com/viewtopic.php?f=6&t=2606
Страница 3 от 6

Автор:  [_7\_]biskata [ Нед Мар 08, 2009 12:40 pm ]
Заглавие:  Re: Сини легенди

Гено Матеев

Гено Матеев е бивш български футболист, полузащитник. Играл е за Левски (София) (1921, 1922-1927) и Херта (Берлин, Германия) (1922). Има 57 мача и 2 гола в първенството. Вицешампион през 1925 г. Има 4 мача за националния отбор. Включен е в първия национален отбор за ОИ-1924 в Париж. Треньор на националния отбор през 1936 г. Активен футболен деятел, наблюдател на България на олимпийския турнир в Берлин (1936) заедно с Владимир Бойкикев и Пенко Рафаилов.

Автор:  [_7\_]biskata [ Пон Мар 09, 2009 1:35 pm ]
Заглавие:  Re: Сини легенди

Апостол Соколов

Апостол Соколов е български футболист, вратар. Възпитаник на България (София), той играе в 6 сезона в Левски между 1939 до 1949 г., с прекъсвания.

Апостол Соколов участва в 57 шампионатни мача, 33 мача за Купата на България (Царската купа и Купата на Съветската армия), 9 международни и над 20 други срещи. Шампион на България през 1946, 1947 и 1949 и носител на националната купа през същите години. За "А" националния тим е играл 15 мача, а за "Б" националния тим - 1 мач. Той е първият български вратар, който започва да играе извън наказателното поле. Отличава се с блестящ рефлекс и пласиране. Играл е още за отборите на Спартак (София) и Княз Кирил (Този отбор впоследствие е прекръстен на Пощенски Спортен Клуб и през 1945 г. е обединен с Левски под името ПСК Левски).

Състав на България - Летни олимпийски игри 1952

1 Соколов • 2 Апостолов • 3 Манолов • 4 Стефанов • 5 Божков • 6 Г. Стоянов • 7 Диев • 8 Янев • 9 Миланов • 10 Колев • 11 Панайотов • 12 Евтимов • 13 Д. Стоянов • 14 Аргиров • Треньор: Милев

Автор:  Vendome [ Вто Май 19, 2009 2:25 pm ]
Заглавие:  Re: Сини легенди

Васил Митков-Шопа е бивш български футболист, нападател. Висок е 173 см и тежи 71 кг. Играл е за Спартак (София) (1962-1968/ес.), Левски (София) (1969/пр.-1974/ес.) и Славия (София) (1975). Има 311 мача и 104 гола в "А" група (153 мача с 48 гола за Спартак, 147 мача с 55 гола за Левски и 11 мача с 1 гол за Славия). Двукратен шампион на България (1970, 1974 с Левски) и четирикратен носител на Купата на Съветската армия (1968 със Спартак, 1970, 1971 с Левски и 1975 със Славия). Има 17 мача и 5 гола за "А" националния отбор (1967-1972). Участва на СП-1970 в Мексико (2 мача, 1 гол). "Майстор на спорта" от 1969 г. В евротурнирите има 12 мача и 3 гола (4 мача с 1 гол за Левски в КЕШ, 3 мача с 1 гол за Левски и 1 мач за Славия в КНК и 4 мача с 1 гол за Левски в турнира за купата на УЕФА). Силен физически, бърз и резултатен нападател. Дългогодишен треньор в детско-юношеската школа на Левски.



Янко Кирилов е бивш български футболист, полузащитник. Играл е за Левски (София) (1960-1963, 1966-1972) и лит(*кс-етрополе (1963-1966). Има 215 мача и 53 гола в "А" група (159 мача с 35 гола за Левски и 56 мача с 18 гола за лит(*кс-етрополе). Трикратен шампион на България (1966 с лит(*кс-етрополе, 1968, 1970 с Левски) и четирикратен носител на Купата на Съветската армия (1965 с лит(*кс-етрополе, 1967, 1970, 1971 с Левски). Има 6 мача и 1 гол за "А" националния отбор. В евротурнирите има 13 мача и 1 гол (4 мача в КЕШ - 2 за Левски и 2 за лит(*кс-етрополе и 9 мача с 1 гол за Левски в КНК).

Автор:  Shuffler [ Съб Май 30, 2009 9:01 pm ]
Заглавие:  Re: Сини легенди

Изображение

С ръководителя направление ДЮШ към БФС Иван Тишански се връщаме назад във времето, когато беше футболист. Състезателната му кариера е много пъстра и пълна с любопитни факти. Централният защитник минава през Септември, лит(*кс-етрополе, Сливен, Черно море, Академик и Левски. Иван разказа случки още от юношеския национален отбор от 1970 г. до паметните мачове на "сините" с Аякс през 1975 г.

През март 1970 г. българският младежки национален отбор под името Левски отива в швейцарския град Белинзона на турнир с младежките състави на Хамбургер, Ювентус и Уест Хям. Иван Тишански, който по това време вече е преминал от Септември в лит(*кс-етрополе, играе в една формация заедно с Неделчо Радев и Георги Тодоров-Топето. Отборът става първи, а за тримата младежи се интересуват скаути на Уест Хям.

Два месеца по-късно през май, когато националите отиват на европейско юношеско първенство в Англия, "чуковете" директно им предлагат да останат в Лондон. Английската столица е първата спирка на представителния тим, ръководен от Димитър Дойчинов. Докато нашите чакат във фоайето на хотела, достолепни пенсионери гледат телевизия. Картината обаче се разваля и канарата Веско Евгениев от Миньор (Перник) с 2-3 юмрука оправя образа по български.

Възрастните англичани гледат с отворени уста, а крехкият Войнов се опитва да изнесе урок по възпитание на пернишката печка, като за малко не си изкарва боя. На следващия ден нашите отиват в Шотландия, където трябва да изиграят три мача с домакините, Швеция и Италия. Първият двубой е с шотландците в Еърдри. До последно водим с 2:1. Даже някои журналисти си тръгват по-рано от стадиона и техните вестници излизат със заглавия "Българите ни отвяха". В крайна сметка срещата завършва 2:2.

В следващия мач играем с Швеция. В отбора на скандинавците са бъдещите звезди на ПСВ Айндховен Едстрьом и на Байерн (Мюнхен) Торстенсон. Нашите изобщо не се церемонят и бият с 3:0. След това побеждаваме и Италия с 2:1. Проблемът е, че шотландците, които са ударили "адзурите" със същия резултат, размазват шведите с 5:0 и стават първи по голова разлика. Така завършва тази авантюра на Тишански (който е набор 1952) на първенство за 19- годишни, родени през 1951.

Същата 1970 година през лятото с лит(*кс-етрополе Иван печели огромна купа в Палма де Майорка. На връщане, по нареждане на Манол Манолов -Симолията, грамадният трофей се носи от Тишански и Георги Денев като най-малки и по ръст и по възраст в отбора на "армейците". След отказването на Маринчев "червените" се опитват да налагат Тишански на левия бек. Там обаче той се чувства неудобно, защото е перфектен централен защитник, а в този момент няма място за него на този пост.

Пратен е в Сливен и за една седмица в Черно море, но пак се връща при "армейците". Записва МИО (международни икономически отношения) и напуска лит(*кс-етрополе през есента на 1972 година в посока Академик (София). През 1974 година изживява много интересни моменти, където треньор му е Данко Роев. "Студентите" са на световно студентско първенство във Франция.

След победа на четвъртфинал, отборът отива на полуфинал срещу френския студентски тим на Гренобъл. Мачът се играе в Аячо. На летището в Корсика е претъпкано с млади хора, които чакат за концерт култовата група "Дийп Пърпъл". Нашите играчи се омесват с музикантите. Тишански си спомня до днес какво се случи: "Бяхме на няколко метра от Ян Гилън, Ричи Блекмор, Роджър Гловър, Ян Пейс и Джон Лорд. Някои извадиха фотоапарати да ги щракнат.

Но "горилите", които пазеха музикантите, избутваха с ръце хората. Местното население ни помисли, че сме част от екипа, който работи със състава, защото се движехме с тях. Едва си пробивахме път. Друг интересен момент от престоя ни в Аячо е, че ни предложиха да посетим родната къща на Наполеон Бонапарт. Навихме се само аз, Чалев и Гологанов. Останалите предпочетоха да идат на пазар."

На полуфинала Академик побеждава Гренобъл с 2:0. Борис Ангелов се опитва да вкара нов гол и се сблъсква със защитник на съперника, след което му се губят два часа. Заради това остава два дни в клиника. На финала в Ница нашите губят 1:4 от сборен отбор на двата тима Университатя от Крайова и Клуж.

Френски съдия си отмъщава за загубата на домакините на полуфинала, като свири безобразно. На всичко отгоре показва два червени картона на Чалев и Тишански. В цялата си кариера Иван е гонен само два пъти. Освен този път, другият случай е с юношите на лит(*кс-етрополе в мач с Динамо(Берлин).

През лятото на 1974 година Вуцов, който харесва много играта на Тишански, го кани
на почивка със "сините". От Академик обаче го заплашват, че ще му прекратят студентските права и той играе още един сезон. В края на същата година печели Балканската клубна купа със "студентите" след победа над Вардар(Скопие) с 2:0.

Есента на 1975 година е бурна откъм трансфери в Левски. Наложена е забрана на желаещите Тишански от Академик, Грънчаров от Черно Море (вечна му памет) и Йорданов от Миньор (Пк) да преминат при "сините". Заплашени са да бъдат изключени от футбола за две години. Но ембаргото пада много по-рано. Първи заиграва в Левски Йордан Йорданов в мач срещу Локомотив (Сф).

Преминаването му е крайно любопитно. Тогавашният шеф на ДСО "Зърнени храни" Бешков разбира, че в Перник има недостиг на зърно и праща необходимото количество за да "откупи" Пиката и да премине на "Герена". След това идва ред на Тишански, който дебютира срещу Дуисбург и накрая Николай Грънчаров влиза срещу Аякс.

Много хора си спомнят култовите сини екипи на Левски от 70-те години с белите райета по хълбоците. "Сините" отиват два дни по-рано за мача в Дуисбург, който е на 22 октомври 1975 година. Денят е четвъртък. Предната вечер в Дюселдорф играчите гледат невероятния мач за КЕШ между Борусия (Мьонхенгладбах) с виртуоза Алан Симонсен и Ювентус с Дино Дзоф, завършил 2:2.

Вечерта, още зашеметени от шоуто, пред хотела на левскарите пристигат два рекламни автобуса на "Адидас" и "Пума". От тях започват да стоварват екипи и спонсорите да ги рекламират един през друг. В крайна сметка "сините" избират "Пума", а на следващия ден на мача с Дуисбург доктор Жан Филипов е с две лекарски чанти на двата гиганта в спортното производство.

Одисеята за мача с Аякс в Амстердам, който е на 26 ноември същата година, е не по-малко интересна. "Сините" летят предния ден сутринта за Холандия с прекачване на Виена. По обяд вече са в австрийската столица, но трябва веднага да изхвърчат от самолета, защото
мирише на изгоряло, даже отнякъде се виждат пламъци. Ситуацията е овладяна впоследствие, но ремонтът на машината трае осем часа. В крайна сметка играчите на Левски пристигат на летище "Схипхол" капнали в полунощ.

Иван Вуцов обаче не изневерява на себе си. Едва оставили багажа в хотела, той ги подкарва посред нощ към игрището за "лека" тренировка. Холандски служители чинно включват осветлението на стадиона и под непрестанен ситен дъжд левскарите тренират. На другия ден "сините" губят с 1:2. В София печелят със същия резултат и триумфират след продължения и с дузпи. Битка, за която многократно сме писали.



Изображение
Иван Кирилов Тишански е бивш български футболист, десен защитник. Играл е за лит(*кс-етрополе (1969-1971), Сливен (1971-1972), Академик (София) (1972-1975), Левски (София) (1975-1980), Хасково (1980-1983) и в Кипър. Има 246 мача и 20 гола в "А" група (105 мача и 8 гола за Левски, 81 мача и 7 гола за Академик, 48 мача с 4 гола за Хасково и 12 мача с 1 гол за лит(*кс-етрополе). Трикратен шампион на България (1971 с лит(*кс-етрополе, 1977, 1979 с Левски) и трикратен носител на Купата на Съветската армия (1976, 1977, 1979 с Левски). Има 8 мача и 1 гол за "А" националния отбор (1974-1979) и 7 мача за "Б" националния отбор. В евротурнирите има 20 мача (7 мача в КЕШ - 5 за Левски и 2 за лит(*кс-етрополе, 6 мача за Левски в КНК и 7 мача за Левски в турнира за купата на УЕФА). Работил е като треньор у нас, в Кипър и Унион (Германия), в момента е ръководител направление ДЮШ към БФС

Автор:  antifootball fan [ Вто Авг 11, 2009 11:43 am ]
Заглавие:  Re: Сини легенди

Георги Стоянов - Джеси

Изображение

Георги СТОЯНОВ е роден на 30 август 1936 г. Защитник. Играе в “Левски” от 1958 до 1968 г., “Спартак” София, “Марек”. Шампион през 1965 и 1968 г., носител на купата през 1959, 1967 и 1968 г. С 20 мача в юношеския национален отбор. Голмайстор на европейското юношеско първенство през 1955 г. Има 84 мача и 4 гола в първенството. Начело на “Велбъжд” през 1979-1980 г. Треньор в Детско-юношеската школа на “Левски” и директор на школата от 1988 до 1992 г.

Интервю с Джеси Стоянов

Цитат:
- За Гунди се знаят много неща. Спомняте ли си нещо, неизвестно за почитателите му?
- През 1971 г. бях треньор на детския отбор на “Левски”. Тогава станахме републикански шампиони. На мача с лит(*кс-етрополе Гунди беше изгонен. Сутринта и мъжкият, и детският отбор имаха тренировки. След свършаването им Гунди пристигна - вероятно от заседание на Дисциплинарната комисия. Каза, че са го наказали да не играе в три мача. В същия ден се честваше 50-годишнината на футбола във Враца. Поканиха ме с Котков да замина заедно с тях за Враца. Доста размислих дали да тръгна или не. Но ни предстоеше финален мач с отбора на “Черноморец” за републиканско първенство. Отказах се да пътувам. Те тръгнаха от “Герена” към 10.50 часа сутринта. По обяд ми съобщиха, че на път за Враца са катастрофирали и са загинали и двамата. Все си мисля - ако бях тръгнал с тях, това вероятно нямаше да се случи. Може би щяхме да се забавим с 10-15 минути и катастрофата щеше да ни избегне. Но така или иначе, съдбата ме размина с гибелта на Гунди и Котков…



Истинска легенда и много земен човек. Имах удоволствието да си поговоря доста с него преди мача с андорците, пуска и добри лафове. За съжаление е разочерован от ръководството (кой ли не е)и футболистите, и не е стъпвал на Герена от мача с Галатасарай, въпреки че живее на 300 метра от стадиона. Желая му успех и дълги години да е жив и здрав.

Автор:  Psychosocial [ Пет Сеп 11, 2009 5:26 pm ]
Заглавие:  Re: Сини легенди

Болката на ветерана

"Не оставяйте старите ценности под праха на забравата"-за тази мисъл,дошла до нас от древността,си спомних преди години при посещение на стария стадион "Хайбъри" на лондонския ,,Арсенал'',един от най-популярните английски клубове,известен със своите традиции,създавани в продължение на повече от сто години.По стените на клубната канцелария видях много снимки в рамки на хора от различни поколения-състезатели,мениджъри и президенти,които са оставили трайни следи в историята на клуба.И една мисъл: "Минават годините,поколенията идват и си отиват,а ,,Арсенал" остава и продължава пътя си във времето" - ето това внушава галерията от портрети,от нея лъха стабилност,самоуважение,почит към миналото и съзнание за непреходността на ценностите в тази древна английска земя.Внушение,което има трайно въздействие.И което още там,на стария стадион "Хайбъри",ме насочи към други мисли.
Осемдесет години история има вече зад ,,Левски".Богата,интересна, история,създавана в продължение на десетилетия от хора,посветили на клуба най-хубавите си години и най-чистото от своя живот.А в канцеларията на ,,Левски" няма нищо,което да напомня за делата и залугите на тези хора.Нима не заслужаваше да се постави снимка в рамка поне на Борис Василев-Боркиша,един от най-ревностните инициатори за основаването на клуба,кръстник на ,,Левски",поставил начало на юношеския футбол,дълги години уважаван деятел и член на управителния съвет?А в клуба сега въобще не знаят неговото име.И само неговото ли? (И в ,,Славия" например едва ли някой знае заслугите на Стефан Чумпалов и Стефан Македонски,такива се нещата и в другите клубове).
Това е голямата тема за отношението към хората,чието време е минало,но чиито заслуги към клуба имат непреходна стойност и които заслужават внимание.Не става дума за нещо особено,за някакви награди,а просто да знаят,че не са забравени,че все някой си спомня с добро за тях.
Запомнил съм един разговор с Александър Христов-Шкубата малко преди да ни напусне този ветеран,един от първите ни олимпийци,в продължение на 20 години защитавал всеотдайно на терена престижа на ,,Левски" - бях го запитал дали получава от клуба някакво внимание,например най-елементарното - честитки за Нова година."Отдавна са ме забравили,нищо не получавам" - беше ми отговорил той и в думите му имаше болка,от която и мене ме заболя.И само той ли е изпитвал тази болка...Не ми е известно дали някой от известните,заслужилите ветерени на нашия клуб е удостояван с такова минимално внимание.А как би се повдигнало самочумсвието на тези възрастни хора,как биха се зарадвали те,ако получат дори една новогодишна честитка от ,,Левски" с подписа на президента!Едно малко внимание,което ще им покаже,че не са забравени.Защото много лошо е да съзнаваш,че вече никой не си спомня за теб,все едно че те няма на този свят...
Считам,че въпросът за отношението към ветераните на ,,Левски"(това се отнася и до другите клубове) и за връзките с тях изпъква сега и друга светлина и придобива по-особено значение.Имам предвид обстановката,създадена в нашия футбол след приемането на професионалния статут:в състава на ,,Левски" (както и на всички отбори) започват да преобладават играчи,дошли отвън,за които славното минало и традициите на клуба са чужди.Минало и традиции,които могат да имат изключително морално,мобилизиращо въздействие.Както това много точно са преценили хората от лондонския ,,Арсенал".И както е време да го преценят хората от ,,Левски".Представям си какво силно въздействие би имала една богата галерия от портрети както на деятели и треньори с изключително заслуги към клуба,така и на футболисти,създали славата на ,,Левски"-портрети,да кажем,на първия капитан Спас Стоянов-Папа Люро,на Никола Мутафчиев,Иван Радоев,Симеон Янков,Александър Христов,Асен Пешев,Асен Панчев,Михаил Лозанов,Константин Ефремов,Васил Спасов,Божин Ласков,Димитър Йорданов,Христо Илиев,Александър Костов,Георги Аспарухов,Стефан Абаджиев,Кирил Ивков,Павел Панов,Наско Сираков...Като изключим лит(*кс-етрополе,колко са останалите клубове,които могат да разполагат сега с такова богатство,което е богатство и за нашия футбол?Такава галерия ще има несъмнен морален ефект върху футболисти,дошли в ,,Левски" от други клубове,ще им вдъхне гордост,че играят със синята фанелка,носена с достойнство от уважавани майстори,оставили следи в историята на българския футбол,ще ги свърже с богатото минало и традициите на най-популярния клуб в България.Със запознанство с тази галерия би трябвало да започва работата на всеки нов набор в детско-юношеската школа на ,,Левски".
"Не оставайте старите ценности под праха на забравата!" - колко много мъдрост има в тази мисъл,дошла до нас от дълбините на древността.


Откъс от книгата "С ,,Левски" по дългия път през времето" - Стефан Нойков

Автор:  Котраг [ Пет Ное 13, 2009 4:39 pm ]
Заглавие:  Re: Сини легенди

Самая главная легенда Левски - Георги Аспарухов.Величайший игрок и талант,очень жаль,что его жизнь прервалась так рано(

Автор:  Touch Too Much [ Пон Фев 08, 2010 12:20 am ]
Заглавие:  Re: Сини легенди

Никола Димитров- Фъц, или вечната преданост към Левски

Изображение


Няма подобен случай в историята на Левски. Почти 50 години един голям мъж и забележителен спортист служи вярно и всеотдайно на синия клуб. Първоначално като футболист, скиор, лекоатлет, тенисист, после в качеството си на треньор, спортен инструктор и съдия. Половин век на любов и преданост към святото име на Апостола и многобройната армия от сини привърженици.

Никола Димитров
Роден : 13.06.1908г. в София.
Починал: 17.02.1988г.
Популярно име: Фъц
Пост в тима: Централен защитник
Юноша на: Левски
Играл в Левски: от 1924 до 1940г.
Общо в Левски: 16 сезона
Първи мач за Левски: 30.09.1924г. срещу Черноморец(Бс) – 7:0 за държавното първенство
Последен мач за Левски: 08.09.1940г. срещу Спортист (Сф)- 1:3 за Царската купа
Шампион на България: 2 пъти (1933, 1937)
Шампион на София : 4 пъти (1925, 1929, 1933, 1937)
Носител на купата „ Улпия Сердика’’ : 4 пъти (1926, 1930, 1931, 1932)
Играе в „А” националния тим: 1930 – общо 5 мача
Първи мач за „А” националния тим: 15.06.1930г. срещу Югославия 2:2
Последен мач от „А” националния тим: 07.12.1930г. срещу Гърция – 1:6

Мачове за Левски:
143 мачове за шампионата
69 международни мачове
8 мачове за националната купа


Никола Димитров- Фъц е обладан от футболната магия по време на Първата световна война. Първоначално в левскарския клон Скобелев, а от 1922г. в юношеския тим на Левски, където за първи път рита с истинска топка. Дотогава босите му крака познават само парцаления й прототип, на който самият той е голям майстов в направата. Въпреки че е най-малък на години и най-нисък на ръст, всеотдайността му в тренировките скоро прави впечатление на батковците от първия тим. Никола е много бърз, повратлив, добър техник и най-вече – винаги готов за борба. Всичко това му отваря вратата към представителната единайсеторка още през 1924г., когато е само16-годишен. Дебютът му в първия отбор на Левски за държавно първенство е в Бургас срещу местния Черноморец (7:0) . От този момент в продължение на 16 години е неизменен титуляр. Рядко името му отсъства от тимовия лист, и то само в ранни пролетни мачове, когато една друга магия го качва в планината. Става дума за ски-спорта, който е втората (а може би и първата страст на Фъц). Дълги години той е неизменен шампион на България по ски-северна комбинация(ски-бягане и скокове от шанца). В колекцията му има 14 шампионски титли, участие на две световни първенства- в Инсбрук (1933) и Кортина д’Ампецо (1941), както и на зимната олимпиада Гармиш Партенкирхен (1933). Може би белият спорт е едно от разковничетата за изключителната му физическа подготовка на футболния терен. Той винаги е играл в халфовата линия и на Левски, и на националния тим, където записва 5 участия. Първоначално като десен халфбек, а след това като център халф. Фъц вероятно е най-ниският център халф (ръст малко над 160см), който синият клуб е притежавал. Но при тогавашната схема на игра, когато чисти защитници са само двата бека, а център халфът е покривал огромен периметър от терена и е бил непосредствена връзка между отбраната и нападението, Фъц е бил в стихията си и неслучайно на този пост той намира истинското си амплоа.
Ето какво пише тогавашният в.”Спорт” за дебюта му в националния тим на 15.06.1934г. в двубоя България- Югославия, завършил 2:2.
„ Центърхалфът Н.Димитров-Фъц, със своята техника, подвижност и издражливост се показа истински стълб на тима. През 90-те минути изнесе еднакво точна и технична игра с неотслабваща енергия.” В 16-годишната му кариера на футболист на Левски (което е рекорд за клуба) няма случай да не е бил подготвен или мотивиран. Ненапразно за него дълги години казват, че е „часовникът на тима”. Потръгне ли играта на Фъц, това е сигурен признак, че и целият състав ще действа успешно.
За тези 16 сезона Фъц поставя и друго върховно постижение- повече от 140 шампионатни мача за отбора. Недостижимо число за нито един футболист на Левски в предвоенната му история. След края на кариерата си (1940) големият спортист дълги години остава на работа в клуба като треньор на юношите, спортен инструктор и деятел. Той е единственият от старото поколение футболисти, който до пенсионирането си служи на Левски- чак до обединението със Спартак. Освен спорта Никола Димитров- Фъц имаше и редица други увлечения, които достатъчно добре говорят за интелекта му. Центърхалфът е добър художник и майстор на дърворезбата. Къщата му е пълна със стотици фигурки- миниатюри, изваяни от неговите ръце. А освен това в продължение на 40 години е хорист в един от най-известните наши мъжки хорове „ Гусла”.
Левски трябва да бъде вечно благодарен на тази изключителна личност и заради една друга негова дейсност. Благородна и проницателна ! В архива си Димитров е съхранил стотици фотоси от периода 1920-1940г., свързани със синия клуб. Голяма част от уникалните фотографии, подредени в четири албума, са направени лично от него.

Изображение

Автор:  Touch Too Much [ Сря Мар 10, 2010 5:22 pm ]
Заглавие:  Re: Сини легенди

Асен Панчев – Панчето

Роден :01.10.1906г. в София
Починал : 17.11.1989г.
Прякор : Панчето
Пост в тима : нападател (ляво крило)
Професия : счетоводител
Юноша на : Левски София
Играе в Левски : 13 сезона
Играе още в : Бохемианс Прага (1934/35г.)
Първи мач за Левски: 15.11.1924г. срещу Сокол Сф 4:1 (СП)
Първи гол за Левски : 22.06.1925г. срещу Сокол Сф 7:1 (СП)
Последен мач за Левски : 27.12.1936г. срещу Раковски Сф 3:0 (СП)
Последен гол за Левски : 27.12.1936г. срещу Раковски Сф 3:0 (СП)
Шампион на България : 2 пъти (1933, 1937)
Шампион на СОСО: 4 пъти (1925, 1929, 1933, 1937)
Носител на купата „Улпия Сердика”: 4 пъти (1926,1930, 1931, 1932)
Играе в ‘А’ националния тим: от 1926 до 1936г
Общо мачове за ‘А’ националния тим: 41, голове- 18
Първи мач за ‘А’ националния тим: 12.07.1926 срещу Югославия „Б” 1:3
Носител на Балканската купа : 1 път (1932г.)

Мачове и голове за Левски:
Общо:

- шампионат – 107 мача/ 60 гола
- международни -69 мача/ 41 гола



Панчето – феноменалната летяща стрела
В десетилетието между 1925 и 1935г. Левски и националният тим разполагат с нападателна двойка, наричана от запалянковците „ машината Пешев-Панчев”. Двамата Асеновци са основната двигателна сила в лявата част на атаката. Моторът обаче е един- Асен Панчев или Панчето, както за по-кратко го наричат запалянковците. Яркият талант е изцяло продукт на синята школа. Първоначално подгонва топката в секторния тим „Аспарух” , а след това и в основания през 1921г. от Борис Василев- Боркиша, първи юношески отбор на Левски.


Господин Корнер
Началните изяви на младока са върху плаца на І пехотински полк. Подвизава се с обувките на майка си, тъй като бащините са твърде големи... А топката най-често е със свински мехур вместо плондир. Условията са повече от мизерни, но нищо не е в състояние да възпре желанието за изява на левия халф на „сините лъвчета”, както наричат юношеския състав на клуба по това време. През 1924г. Панчето е поканен в мъжкия тим на Левски, а след две години- в националната единайсеторка, и то с ново амплоа- ляво крило. Скоростен дрибъл, безупречен ляв крак, бърза тактическа мисъл и неистово желание за игра са отличителните му качества. Особено опасни са ударите му от фланга, а при всяко изпълнение на корнер противниковият тим е поставен пред сериозна заплаха. В историята на националния отбор завинаги остават фамозните му ъглови удари на мача България- Югославия (3:4) от ІV турнир за Балканската купа, проведен през 1934г. а Атина. През първото полувреме югославяните набързо повеждат с 3:0. Но българите се окопитват. След три корнера, бити от Панчев, топката три пъти спира в мрежата на вратаря Чулич! Веднъж тя влиза директно, а в останалите случаи е довкарана от нашите Ас. Пешев и Вл.Тодоров. Панчето вкарва и четвърти гол направо от корнер, но той е отменен от гръцкия съдия с довода, че наш нападател е блокирал неправилно югославския вратар.


Първият хеттрик за България

Чудесните футболни умения на Асен Панчев се проявяват и в един друг двубой на националите. Става дума за сблъсъка България-Франция през 1932г. завършил при резултат 3:5. До 47-ата минута въпреки калния и тежък терен на стадион „Юнак” французите водят с 5:0. Подгизналите зрители на трибуните са отчаяни. И тогава настъпват звездните мигове на Панчето. Нито снажните френски бранители, нито локвите са в състояние да го спрат- фамозният му ляв крак набързо довежда резултата до 3:5 ! Това е и първият хеттрик за „А” националния отбор. И то срещу какъв съперник ! Но освен прекрасен реализатор, Асен е и перфектен подавач. Няма да е пресилено, ако се каже, че именно на неговите пасове се дължат голяма част от головете , постигнати от колегата му и главен стрелец на Левски и на България – Асен Пешев. Може би подаванията са най-голямото достойнство в играта на Панчето. Дарованието му не остава незабелязано от треньора на пражкия Бохемианс, който го привлича в отбора си след мача през 1934г. между Левски и Бохемианс, завършил 1:0 за сините с гол на... Асен Панчев. В Чехия нашенецът игаре само един сезон и пак се връща в родния Левски. Но този факт ще му изиграе лоша шега.

Тъжният край и новото начало

Състезателната кариера на Панчето е белязана от тъжен край. Датата е 27 декември 1936г. В последния двубой от есенния полусезон за столично първенство Левски-Раковски (3:0) вратарят на лозенчани зверски изритва нападателя като му счупва бедрената кост. Това означава последен мач и последен гол за големия всепризнат майстор. Контузията е толкова тежка, че Асен остава инвалид за цял живот.
Превъзмогнал предсрочната раздяла със състезателната фланелка, след няколко години Панчето се явява в ново амплоа- треньор на Левски. Първият му опит през 1939/40г. за малко не му донася и първи успех- Левски е втори в националната дивизия, само на крачка след ЖСК. След кратка раздяла, породена от вмешателство на част от клубното ръководство в работата му, идва ред на втория опит. Той може да бъде описан само с една дума- триумфален ! През сезона 1941/42г. Левски постига първия дубъл в историята си, като печели и държавното първенство, и турнира за Царската купа. Главната заслуга несъмнено принадлежи на треньора Асен Панчев. С малди и неизвестни играчи (събрани от столичните второ- и третодивизионни клубове) като Ат.Динев, К.Георгиев, Ч.Петров, В. Цветков, В.Спасов, Б.Ласков и др. Панчето прави чудеса ! Синият отбор е не само шампион. Той е абсулютен доминант в българския футбол за цяло десетилетие.


Гаврата
Но идва 9.09.1944г. заедно с цяла дузина деятели, играчи и треньори на Левски, Асен Пешев е изключен от физкултурното движение. Мотивът- бил е професионален футболист. Днес това звучи колкото жалко, толкова и смешно. Но е факт, който го принуждава да скъса с футбола и да се заеме с професията си на счетоводител. За Балкаснкия шампион от Белград (1932г.) се сещат едва през 1959г., когато се чества 50-годишнината на българския футбол. За актива от 41 мача и 18 гола в нац.тим, Асен Панчев е награден със сребърна значка на футболната федерация и безплатна карта за посещения на мачовете. След шест месеца втората „придобивка” му е отнета. Вероятно тогавашните началници са сметнали, че Панчето не заслужава чак толкова „екстри”. Безочието на номенклатурчиците стига дотам, че те дори не считат за нужно да отговорят на писмената му молба от септември 1961г., изпратена до председателя на БФФ- другаря Лъчезар Аврамов.
Така Асен Панчев- или както го наричаха през 30-те години по вестниците ”феноменалната летяща стрела от тандема Пешев-Панчев”, си остана с две награди за заслугите си към българския футбол- сребърна значка на БФФ и ...инвалидза повече от 50 години от живота си.

Автор:  Mr. Smith [ Сря Мар 31, 2010 1:43 pm ]
Заглавие:  Re: Сини легенди

Ч.Р.Д. на Ники Илиев :smt038 Жив и здрав да си и по-далече от лапите на Батков :smt023

Автор:  alexbod [ Сря Юни 30, 2010 7:52 pm ]
Заглавие:  Re: Сини легенди

Прикачени файлове:
Изобр016.jpg
Изобр016.jpg [ 21.24 KiB | Прегледано 17343 пъти ]

Качвам тази снимка,защото предполагам че почти никой от вас не я е виждал.Въпреки лошото качество и масовия интерес тук към друг вид снимки се надявам да се хареса на някого все пак...

Автор:  инж.-мен. Гатев [ Сря Юни 30, 2010 7:55 pm ]
Заглавие:  Re: Сини легенди

Днес е роден Бисер Михайлов

Автор:  tony1914 [ Чет Авг 19, 2010 2:31 am ]
Заглавие:  Re: Сини легенди

Асен Панчев


Асен Панчев-Панчето е бивш български футболист, нападател, треньор и футболен съдия. Юноша e на Левски от първия юношески тим на клуба през 1922 г. За мъжкия тим играе от 1925 до 1937 г., общо 13 сезона. Участва в 106 шампионатни мача с 59 гола, 71 международни мача с над 40 гола и повече от 40 други срещи с 45 гола. Заедно с Асен Пешев са заслужили признанието за една от най-добрите нападателни двойки в историята на Левски. Двукратен шампион и носител на купата на страната през 1933 и 1937 г. Четирикратен столичен пъренец с Левски през 1925, 1929, 1933 и 1937 и четирикратен носител на купата "Улпия Сердика" през 1926, 1930, 1931 и 1932 г. Има 41 мача и 18 гола за "А" националния отбор (1926-1936). Той е първия българин реализирал хеттрик за националния отбор. Това става при загубата от Франция с 3:5 през 1932 г. С националния отбор печели купата на БОК през 1931 и Балканската купа в Белград през 1932 г. Участник в квалификационните срещи за СП-1934 с Австрия и Унгария. През сезона 1934/35 играе като професионалист в "Бохемианс" (Прага, Чехословакия). Един от най-известните футболисти в миналото, като ляво крило се отличава с феноменална техника, бързина, дрибъл на скорост, изненадващ и точен удар. След тежка контузия през 1937 г. става треньор и ръководи тима на Левски в шампионския му дубъл през 1942 г. От 1945 г. е футболен съдия.

Автор:  tony1914 [ Чет Авг 19, 2010 2:32 am ]
Заглавие:  Re: Сини легенди

Димитър Списаревски :smt006

Автор:  инж.-мен. Гатев [ Чет Сеп 16, 2010 1:39 pm ]
Заглавие:  Re: Сини легенди

Днес Павел Панов,голмайстор номер 1 на Левски в евротурнирите,става на 60 години!

Автор:  Ivan63 [ Чет Сеп 16, 2010 2:34 pm ]
Заглавие:  Re: Сини легенди

Пальо е огромен,да е жив и здрав още дълги години!

Автор:  инж.-мен. Гатев [ Пет Сеп 17, 2010 4:40 pm ]
Заглавие:  Re: Сини легенди

Кирил Миланов става на 62 години!

Автор:  инж.-мен. Гатев [ Съб Сеп 25, 2010 1:16 pm ]
Заглавие:  Re: Сини легенди

На тази дата през 1898 година е роден Борис Василев-Боркиша,един от основателите на Левски и кръстник на отбора :lsfc1

Автор:  targovishte [ Нед Сеп 26, 2010 1:57 am ]
Заглавие:  Re: Сини легенди

Николай Тодоров- Кайзера на 46 години

Автор:  antifootball fan [ Сря Сеп 29, 2010 2:12 am ]
Заглавие:  Re: Сини легенди

Димитър Списаревски

Прикачени файлове:
spisarevski.JPG
spisarevski.JPG [ 34.42 KiB | Прегледано 16704 пъти ]

Автор:  subata [ Пон Дек 27, 2010 11:29 am ]
Заглавие:  Re: Сини легенди

Адски силна снимка :levski

Автор:  vassilev1914 [ Вто Яну 25, 2011 8:42 pm ]
Заглавие:  Re: Сини легенди

http://www.blitz.bg/sport/article/82513
Кофти новина... Мир на праха му :(

Автор:  РадомирецО [ Вто Яну 25, 2011 11:30 pm ]
Заглавие:  Re: Сини легенди

Мир на праха му :( :cry:

Автор:  Touch Too Much [ Чет Фев 17, 2011 8:23 pm ]
Заглавие:  Re: Сини легенди

Петър Иванов - Вертер
Един от най-популярните вратари на Левски в първите години от съществуването му, смятан за родоначалник на силната вратарска школа на клуба.

Изображение

Визитка
Роден: 29.06.1903г. в Ямбол
Починал: 18.01.1968г.
Прякор: Вертер
Пост: вратар
В Левски: от 1920 до 1934 г.
Общо в Левски: 14 сезона
Първи мач за Левски: през 1920г.
Последен мач за Левски: 03.07.1934г. за столичното първенство срещу Шипка (Сф) - 3:3
Шампион на България: 1933г.
Столичен първенец: 1923, 1924, 1925, 1933г.
Носител на купата "Улпия Сердика": 1926, 1930г.
В националния отбор: 2 мача през 1924г.


В годините след Първата световна война отборът на Левски е просто немислим без Петър Иванов на вратата. Във всички фотоси на тима от онова време личи стройната му фигура, облечена в пуловер и с неизменния каскет на главата - задължителен атрибут за тогавашните вратари. Вертер, както интимно го нарича софийската публика, пази неизменно "синята капия" до 1926г. Изключенията се броят на пръсти и единствената причина за тях са тежките контузии. Основен белег на играта му е смелостта, а любимият прийом - да се хвърля безрасъдно в краката на нападателите. И все пак това, което в най-голяма степен отличава Вертер от останалите му колеги, е убедителната му игра на "втория етаж". Именно перфектните намеси при центриранията му донасят славата на най-силния български вратар в онези години.

Иванов е роден в Ямбол, където баща му е офицер, но израства в София. Първите си футболни стъпки прави в тима на Скобелев - един от клоновете на спортен клуб "Левски". Още юноша, през 1920г. намира място в първия отбор на сините и до края на кариерата си е отдаден изцяло и единствено на любимия отбор. По-късно младите Вл.Ватев и Р.Мазников го изместват от титулярния пост, но Вертер остава "на линия", винаги готов да помогне в кризисни моменти. Такъв е случаят през 1934г., когато няма кой да пази и той без колебание облича екипа, макар и недостатъчно подготвен.

Въпреки че записва едва две участия в представителния отбор на страната, Петър Иванов - Вертер, ще остане завинаги във футболната история като първия национален вратар на България. Той пази в дебютния официален мач на държавния тим. Датата на събитието е 21.05.1924г. Мястото - стадион "Хое Варте" във Виена. Съперникът - прочутият тогава вундертим на Австрия, страшилище за цяла Европа. Въпреки разгромното 0:6 местната преса оценява положително изявите на българския вратар, което пък само по себе си говори за разликата в класите между двата отбора. Вертер е с националния екип и на олимпиадата в Париж през 1924г. Във френската столица губим с 0:1 от Ирландия след гол от засада в един доста оживено коментиран мач.

Във времето, когато Вертер се подвизава на игрището, футболът не е професия. Ето защо вратарят междувременно успява да завърши висше образование като инженер-химик. В периода 1926 и 1930г. следва в световноизвестния Хайделбергски университет, сетне се дипломира в Бърно. С получения ценз той се препитава до края на живота си, работейки в текстилната фабрика в днешния софийски квартал Княжево. В дългогодишната си история Левски винаги е разполагал с великолепни вратари. Вл.Ватев, Р.Мазников, Ап.Соколов, Сп.Андреев, Ив. Дервентски, Бисер и Борислав Михайлови, Ст.Стайков, Д.Иванков са само часто от имената, охранявали с достойнство и майсторство "синята крепост". Смело може да се каже, че Петър Иванов - Вертер, бе родоначалникът на тази славна вратарска фамилия.

Другите за него: Вестник "Пти журнал" (Париж) след мача Стад Франс - Левски 0:2, състоял се на 8.11.1925г.: "Българският вратар е великолепен. Той играе с идеална безпогрешност".

Автор:  Кока-Кольо [ Чет Мар 03, 2011 11:10 pm ]
Заглавие:  Re: Сини легенди

Ники Илиев в Болоня

Изображение

Георги Йорданов - Ламята

Изображение

Сираков в Сарагоса

Изображение

Божин Ласков - Попето в Слован (Братислава)

Изображение

Автор:  ivkoo [ Сря Апр 27, 2011 7:22 pm ]
Заглавие:  Re: Сини легенди

Изображение

Автор:  Chetnik [ Нед Юни 12, 2011 2:08 pm ]
Заглавие:  Re: Сини легенди

40 години от последния гол на Георги Аспарухов – Гунди, който вкарва на „Ивайло” на 13 юни 1971 г. http://football.sportal.bg/news.php?news=308776

Ако някой от форума ще идва на мача - може да драсне лично съобщение да направиме някаква далавера преди мача.

Автор:  kpacko [ Нед Юни 12, 2011 4:25 pm ]
Заглавие:  Re: Сини легенди

Chetnik написа:
40 години от последния гол на Георги Аспарухов – Гунди, който вкарва на „Ивайло” на 13 юни 1971 г. http://football.sportal.bg/news.php?news=308776

Ако някой от форума ще идва на мача - може да драсне лично съобщение да направиме някаква далавера преди мача.

Аз 'ш идвам :bigok

http://dox.bg/files/dw?a=86c24e986d - Статията за Гунди и Котков от последния брой на списниe FourFourTwo.

Автор:  Wildkid [ Вто Юни 21, 2011 4:55 pm ]
Заглавие:  Re: Сини легенди

ЧРД на Кирил Ивков!!! :levski

Автор:  targovishte [ Съб Юли 02, 2011 5:11 pm ]
Заглавие:  Re: Сини легенди

Честит Рожден Ден :levski

Илиан Илиев е роден е на 2 юли 1968 г. във Варна. Играл е за Черно море, Славия, Левски София, АЕК (Атина, Гърция), португалските Бенфика (Лисабон), Маритимо и Салгейрош и турските Алтай (Измир) и Бурсаспор. Шампион на България през 1993, 1994 и 1995 с Левски (Сф), вицешампион през 1992 и 1999, бронзов медалист през 1991 г. със Славия. Носител на купата на България през 1992 и 1994 г. с Левски (Сф). Вицешампион през 1996, бронзов медалист през 1997 и носител на купата на Португалия през 1996 г. с Бенфика. В "А" група има 171 мача и 25 гола. За Левски е изиграл 21 мача и е вкарал 6 гола за купата и 6 мача в евротурнирите (4 за КНК и 2 за купата на УЕФА), за Славия има 1 мач за купата на УЕФА. За националния отбор на България дебютира на 22 септември 1991 г. срещу Турция (в Стара Загора), има 35 мача и 3 гола. Участва на СП-1998 във Франция (в 3 мача). Работи като треньор в родния си клуб Черно море (юни 2004 - март 2006), а впоследствие и в Берое (Стара Загора).

Страница 3 от 6 Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
https://www.phpbb.com/